Изх. № 24-38-17
Дата: 18.03.2015 год.
ДОПК, чл. 108;
ДОПК, чл. 118;
ДОПК, чл. 133.
ОТНОСНО: Прилагане на Решение на ВАС, с което АПВ е отменен, като преписката е върната на органа по приходите с указаниеза извършване на прихващането към по-ранна дата, спрямо извършеното с акта
Във връзка с извършване на проверка в производство за прихващане и възстановяване отправяте запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 24-38-17/18.02.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
С издаден на 13.07.2012 г. ревизионен акт е установено данъчно задължение по ЗКПО за 2008 г. на дружество,като в същото са изчислени и лихви за забава, считано от 31.03.2009 г. до датата на издаването му. В последствие, въз основа не искане на дружествотоза прилагане на СИДДО, по отношение на същото е установеннадвнесен данък при източника.С АПВ е извършено прихващане, като за дата на извършване на прихващането е определена датата, към която е изтекъл 14-дневният срок за доброволно изпълнение на ревизионния акт. Дружеството е обжалвало АПВ по отношение на момента на извършване на прихващането. ВАС е приел, че прихващането следва да бъде извършено към датата на изискуемост на данъка по ЗКПО, която възниква по силата на закона към 31.03.2009г. ВАС е отменил АПВ, като е върнал преписката на органа по приходите с указаниеза извършване на прихващането към указаната от него дата.
При изпълнение на указанията на ВАС, установеното от органите по приходите с ревизионнния акт задължение за лихви за забава за задължението по ЗКПО биха се явили недължими и по отношение на дружеството ще възникне право на възстановяване на сума за надвенесения данък при източника.
Зададен е въпрос по какъв процесуален ред следва да се изпълни решението на ВАС, предвид обстоятелството, че издаденият ревизионен акт не е оспорван по отношение на начислените в него лихви, а същите следва да се сторнират от ДОС на лицето– чрез процедура по чл. 133 и сл. от ДОПК или чрез АПВ.
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
Считам, че в изпълнение на Решението на ВАС следва да се издаде АПВ. Предвид акцесорния характер на лихвите спрямо данъчното задължение и нормите на чл. 108 и чл. 118 от ДОПК, които регламентират, че с ревизионен акт се установяват данъчните задълженията, но не сочат този ред за задължителен за изчисляване на лихвите към тях, считам, че не е задължително лихвите да бъдат установявани с ревизионен акт. След издаване на акта, при неиздължението му, лихви продължават да се генерират. Аналогично считам, че като се съобрази обратното действие на прихващането, при което насрещните задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях към датата, на която са се срещупоставили, годни за компенсиране, когато това погасяване се извършва след издаване на ревизионния акт за задължението, в който са начислени и лихви за забава, не е необходимо издаването на нов акт по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Предвид обстоятелството, че задължението за лихви следва главното задължение, при погасяване на главното задължение към по-ранна дата изчисляването на същите следва да бъде съобразено с датата на това погасяване. В случай, че насрещното вземане на лицето предхожда по дължимост изискуемостта на задължението му и го надвишава, лихви върху данъчното задължение в резултат на прихващането няма да се дължат. В случай, че насрещното вземане на лицето следва по дължимост изискуемостта на задължението му за данък, лихвите върху задължението му следва да се изчислят съобразно определената в резултат на прихващането дата на погасяването – пълно или частично, на данъчното задължение. В този смисъл е и Указание на НАП изх.№24-00-1394/05.07.2004 г.
В АПВ следва да бъде изрично отразено, че поради погасяване на задължението на лицето по силата на прихващането към по-ранна дата, лихви по ревизионния акт, с който е определено задължението не се дължат, или съответно – се дължат в по-малък размер. Тази констатация в АПВ следва да послужи за сторниране или намаляване на лихвите по ДОС на лицето.
Принципно становище относно датата, към която следва да се извърши прихващането в хипотези, аналогични на процесната в настоящото становище не следва да се излагат, предвид обстоятелството, че постановеното Решение на ВАС подлежи на изпълнение и е задължително за страните по спора.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘