Изх. № 26-У-11
Дата: 17.10.2018 год.
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДР на ДОПК, § 1, т. 5, буква „а“;
ЗКПО, чл. 4, ал. 2;
ЗКПО, чл. 5, ал. 1;
ЗКПО, чл. 12, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагане на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане на доходите (СИДДО)
С писмо Ваш изх. №771/04.06.2018 г., постъпило с вх. №26-У-11/08.06.2018 г. в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), са поставени въпроси относно прилагане на СИДДО с Румъния за доходи от договор за управление и контрол, във връзка с конкретно изложена фактическа обстановка:
„У…..“ ЕООД е част от международна група предприятия, със седалище в Италия. От началото на 2017 г. „У…..“ ЕООД има управител – румънски гражданин г-н Ф…….), вписан в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, заедно с други трима управители, които управляват заедно и поотделно. Посочено е, че лицето е управител едновременно на българското и на румънското дружество – и двете част от италианското дружество-майка.
Функциите по управление и контрол румънският управител изпълнява както дистанционно, така и непосредствено, с пребиваване в България. По силата на сключен договор между българското дружество („У……“ ЕООД) и румънското дружество („Б……..…..“ СРЛ), за предоставяните услуги по управление и контрол българското дружество дължи месечно възнаграждение, както и възстановяване на направените за командироването на управителя разходи, за което румънското дружество издава фактура.
Въз основа на изложеното са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират доходите, изплащани на румънското дружество съгласно действащата СИДДО с Румъния?
2. Какви са начините за възстановяване на данъка, ако се окаже че същият е недължимо внесен?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В запитването изрично е посочено, че функциите по управление и контрол румънският управител изпълнява както дистанционно, така и на територията на България, в офисите на българското дружество, средно по 4-5 дни всеки месец. Това се потвърждава и от някои текстове на представения договор от 04.01.2017 г. между българското и румънското дружество, където е посочено например, че „г-н Ф…… е назначен като национален мениджър на Бенефициента, съгласно решение от 6 октомври 2016 г., което предполага извършване на професионални мениджърски дейности на България“.
В случая ще бъдат изпълнени изискванията за възникване на място на стопанска дейност, както съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), така и по СИДДО с Румъния. Разпоредбите на т. 5, б. „а“ на §1 от ДР на ДОПК, определящи обхвата и съдържанието на понятията „място на стопанска дейност“ в най-често срещаната хипотеза, не съдържат минимално изискване за постоянство на извършваната дейност. За целите на СИДДО се приема, че период от шест месеца е достатъчен, за да възникне място на стопанска дейност. Тази продължителност е специално упомената в т. 28 от Коментара към чл. 5 от Модела за СИДДО на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), редакция от 21.11.2017 г. Коментарът, по силата на чл. 31 и чл. 32 от Виенската конвенция за правото на договорите, е относим при тълкуването на волята на договарящите се страни и съответно на разпоредбите на СИДДО. В тази връзка Коментарът изрично посочва и че „когато определено място на дейност е използвано само за много кратки периоди, но това става периодично и редовно в продължение на дълъг период от време, това място на дейност не бива да се счита, че има само временен характер“ (т. 32 от Коментара към чл. 5 от Модела за СИДДО на ОИСР).
С оглед на изложеното по-горе, за румънското дружество ще възникне място на стопанска дейност в България и в тази връзка, реализираните от него доходи ще са от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и ще подлежат на облагане с корпоративен данък съгласно чл. 5, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗКПО.
Приложимата в този случай разпоредба е чл. 7 от СИДДО между България и Румъния, като доходът ще следва да се разделя в зависимост от това дали е реализиран от дейност на територията на България. Доходите от дейност на територията на Румъния няма да могат да се определят като доходи от източник в България съгласно ЗКПО, тъй като това няма да са доходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
зам. Изпълнителен Директор на НАП:
(АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)