Изх. № 94-Д-185
Дата: 15.03.2021 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 34, ал. 4.
Спогодба между Република България и Република
Сърбия за социална сигурност
ОТНОСНО: Прилагане на Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност
Във Ваше писмено запитване с вх. №……………… г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Гражданин на Република Сърбия има издадено в България разрешение за продължително пребиваване като член на семейство на гражданин на Европейския съюз. Сръбският гражданин работи по трудов договор в България с български работодател и живее в България.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли сръбският гражданин на задължително здравно осигуряване в България и следва ли българският работодател да удържа и внася здравноосигурителни вноски за негова сметка?;
2. Как сръбският гражданин може да реализира правото си на медицински услуги в България по спогодбата?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Поставените от Вас въпроси са свързани със задължения на други лица, които остават анонимни. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище.
На 19 септември 2011 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г.
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия за законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея.
По отношение на Република България спогодбата се отнася към следното законодателство:
– за медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
– за медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;
– за държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт, и
– за семейните помощи за деца.
Спогодбата регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата).
Чл. 7 от спогодбата регламентира общата разпоредба, съгласно която по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава.
В конкретния случай, ако сръбския гражданин упражнява трудова дейност в България, то за рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата, той подлежи на задължително осигуряване в България, съгласно местното законодателство.
Видно от чл. 2 на спогодбата, по отношение на България тя се отнася и към медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Следователно, при условие че посоченото лице упражнява трудова дейност на територията на България, то е в кръга на осигурените по чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица и за него следва да се внасят здравноосигурителни вноски в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за периода, за който за него е приложимо българското осигурително законодателство.
Относно втория въпрос от запитването Ви следва да имате предвид, че на основание чл. 34, ал. 4 от ЗЗО правата на осигурените лица в този случай възникват от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
Не на последно място е необходимо да се отбележи и разпоредбата на чл. 109 от същия закон, съгласно която здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Здравноосигурителните права се възстановяват след като лицата заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. По този ред се определят здравноосигурителните права както на българските, така и на чуждите граждани, включени в кръга на осигурените лица по ЗЗО.
Що се отнася до правото на ползване на медицинска помощ, компетентна да изрази становище е Национална здравноосигурителна каса.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/