3_1731/18.07.2014 г.
ЗМДТ, чл. 11, ал. 3
Относно: Прилагане на чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, но са приложени редица документи, от съдържанието на които става ясно, че според съдебно Решение №…../29.09.2008 г. за развод по взаимно съгласие, семейното жилище е предоставено за ползване на единия съпруг, който не е негов собственик или ползвател. Впоследствие е извършена промяна на собствеността на този недвижим имот, като бившият съпруг го прехвърля с нотариален акт за дарение на недвижим имот № …../30.08.2011 г. Във връзка с това се поставя въпросът може ли да се определи като данъчно – задължено лице по ЗМДТ лицето, на което е предоставено ползването на върху семейното жилище след прекратяване на брака, при положение, че е променен собственикът на жилището?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г.) изразяваме следното становище:
При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства /чл. 56, ал. 1 и ал. 5 от Семейния кодекс (СК), чл. 107, ал. 1 от СК (отм.)/.
По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по Закона за задълженията и договорите /чл. 57, ал. 1 от СК/.
Законът за местните данъци и такси обявява за данъчнозадължени лица собствениците на облагаеми с данък имоти, а когато върху тях е учредено вещно право на ползване, данъчнозадължени лица са ползвателите / чл. 11, ал. 1 и 3 от ЗМДТ/.
Предоставянето на семейното жилище за ползване на единия съпруг след развод представлява охранителен акт на съдебна администрация, в резултат на който възникват облигационни отношения /договор за наем/, които не оказват влияние върху установените вещни права върху имота. Данъчнозадължени лица остават собствениците, независимо от обстоятелството, че същите не ползват имота.
Предвид гореизложеното и с оглед на обективираните в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ….от 30.08.2011 г. обстоятелства, данъчно задължено лице се явява само собственикът на недвижимия имот – Т. И. А., с оглед на обстоятелството, че към настоящия момент двамата ползватели са починали.
‘