3_2371/19.08.2010 г.
ЗДДС, чл. 13, ал. 6;
ЗДДС, чл. 63, ал. 2 и ал. 3;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1 и ал. 2;
ППЗДДС, чл. 58, ал. 5
Относно: прилагане на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС /в сила от 01.01.2009 г./
Според изложеното в запитването „И” ООД e регистрирано по ЗДДС лице и внася стока от Китай като стоката е освободена от митница в Словения. Словенската митница е издала митническа декларация, в която е начислила мито и не е начислила ДДС. Транспортът до България е за сметка на китайския доставчик.
Дружеството няма регистрация по ДДС в Словения и представител на същото освобождава стоката. Стоката е транспортирана за сметка на дружеството от Словения до България от словенска фирма, която е издала само фактура без товарителница. Товарителницата е от Китай до България. Към запитването са приложени копия на фактурата за внос, митническата декларация, товарителница и фактура за превоз, които не са придружени с превод на български език.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. След като дружеството е направило внос на стока от Китай и ДДС не е начислено и платено в Словения, как следва да се начисли в България?
2. Какъв е срокът за самоначисляване на ДДС /ако е такъв начина/ и има ли санкция, ако същото се извърши през м.август? Необходими ли са още документи, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит?
3. Как да се определи данъчната основа – левовата равностойност по фактурата на китайския доставчик, статистическа митническа стойност по митническата декларация от Словения или по друг начин?
При така изложената фактическа обстановка и предвид това, че представените от дружеството документи не са придружени с превод на български език, с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност /чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2009 г./.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, налице е ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
С разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 13 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за ДДС цели в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
Следва да се има предвид, че ако представителят пред словенската митница не извършва вноса на стоките за сметка на дружеството, същото не попада в хипотезата на чл.13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
Предвид гореизложеното, при кумулативно изпълнение на горните условия дружеството ще попадне в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т.1от закона възниква задължение да начисли ДДС с протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3, съответно ал. 6 от закона, възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.
За тези доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС.
Данъчната основа при вътреобщностното придобиване на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС следва да се определи, като данъчната основа по вноса в съответната държава членка се увеличи съобразно регламентираното в чл. 55 от закона.
Данъчната основа на ВОП по чл. 13, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС не включва стойността на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 от закона.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит при вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС следва да се има предвид, че същото се упражнява само въз основа на протокола по чл. 117, ал. 2 от закона. Това е така поради обстоятелството, че в случая няма прехвърляне на собственост, поради което не може да се изисква фактура, издадена от доставчик.
Вътреобщностното придобиване (ВОП) по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС е разгледано подробно в писмо на НАП с Изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г., което може да се намери на интернет страницата й на адрес: www.nap.bg.
В заключение следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции. Също така, при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
‘