Изх. №26-Б-113
Дата: 17.03.2008 год.
ОТНОСНО: прилагане начл. 143 от ЗДДС е сила от 01.01. 2007 г.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Националната агенция за приходите с вх. № 26-Б-113 от 21. 08. 2007 г., и на основание чл. 10, ал. 1. т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното: В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството извършва дейност като дилър на употребявани превозни средства, различни от нови.
Въпросът, който поставяте е: Можем ли да считаме, че доставката на превозни средства, различни от „нови превозни средства“ по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост на превозните средства не противоречи на чл. 143 от ЗДДС и следва да се начислява ДДС само на маржа на продажбата?
В Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. глава седемнадесета „.Специален ред на облагане на маржа на цената“ е предвиден специален режим на облагане за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС специалният режим се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба – превозни средства, различни от „нови превозни средства“ /по смисъла на § 1. т. 17 от ДР на ЗДДС/. доставени му на територията на страната /включително внесени/ или от територията на друга държава членка от:
1.данъчно незадължено лице;
2.друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка но чл.
50;
3.друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;
4.друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
На основание чл. 144, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква съгласно общите правила на закона, регламентирани в чл. 25. Съгласно чл. 25. ал. З, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. З от ЗДДС данъчното събитие при доставка на стоки по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на
1
собственост върху стоката възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 144. ал. З от ЗДДС данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие.
Съгласно чл. 145. ал. 1 от ЗДДС данъчната основа в този случай е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1.продажната цена. представляваща общата сума, която дилърът е получил или
ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и
финансиранията,прякосвързани с тази доставка, данъцитеи таксите,както и
съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисионни и застраховки, начислени
от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2.сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл.
143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена –
данъчната основа при внос. включително данъка по този закон.
Разпоредбата на чл. 145. ал. 2 от ЗДДС поставя ограничително условие, според което, данъчната основа не може да бъде отрицателна величина.
Предвид цитираните разпоредби, при доставка по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост на превозни средства, различни от „нови превозни средства“, извършена от дилър, който е избрал специалния ред па облагане на маржа на цената, данъчната основа ще се определи по реда на чл. 145. ал. 1 от ЗДДС. В този случай данъчната основа ще бъде разликата, намалена с дължимия данък, между продажната цена или общата сума, която дилърът ще получи по доставката и сумата, която е платена за превозното средство.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’