3_385/16.02.2015 г.
ДОПК, чл. 162, ал. 1 и 2;
ДОПК, чл. 162, ал. 4;
Относно: прилагане на чл. 162 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Според изложеното в запитването „О” ЕООД е задължено да внася 50 на сто от получения наем от отдадени под наем помещения, собственост на дружеството, в общинския бюджет.
Във връзка с това се поставя въпроса как следва да се третират тези задължения – като „задължения по договор” или като „публични задължения”?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК(обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. бр.105 от 2014г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (ЗДБРБ) държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет. В ал. 6 на същата правна норма е уредено, че сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.
По силата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК държавните и общинските вземания са публични и частни. Публичните държавни и общински вземания са изброени в ал. 2 на същата норма и в тях се включват вземанията:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 4 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.
Видно от цитираната нормативна уредба е, че вземането на общините представляващо 50 на сто от получения наем от дружествата с общинско участие, получили приходи от отдаване под наем на предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, са вноски, определени с нормативен акт – ЗДБРБ за 2015 г., с оглед на което същите следва да бъдат отнесени към вземанията, визирани в чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а именно вземания за други вноски, установени по основание и размер със закон.Предвид това вноските, дължими по реда на чл. 92 от ЗДБРБ за 2015 г. от дружествата с общинско участие имат характер на публични вземания.
Следва да се има предвид, че по силата на специалната норма на чл. 92, ал.8 от ЗДБРБ за 2015 г. вноските дължими към общинския бюджет се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на ДОПК.
‘