Относно: Прилагане на чл. 17, ал.2 и чл.21 на ЗМДТ и параграф 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ……./08.09.2010 г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …., препратено по компетентност от ТД на НАП – ……., е изложена следната фактическа обстановка:
Подадена е декларация №…./2007 г. по чл. 17 от ЗМДТ, където е декларирана земя и сграда с обща отчетна стойност. Впоследствие е подадена декларация №…./30.06.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ. Във връзка с обвръзката между чл.14 и чл.17 от ЗМДТ е изпратено писмо до лицето да подаде коригираща декларация, в която да посочи отделни отчетни стйности на земята и сградата. Лицето отказва да подаде коригираща декларация с писмен отказ, който е приложен към запитването, ведно с нотариалния акт на имота. Зададен е въпросът следва ли да се обработи горецитираната деклатация или същата да се счита за неподадена поради невъзможност за обвръзката между чл.14 и чл.17 от ЗМДТ.
С оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Закона за местните данъци и такси, изразяваме следното становище:
На основание чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.
Според ал. 2 на същата разпоредба, в сила от 01.01.2010 г., за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14. За тази цел е предвидена преходна и заключителна разпоредба за нежилищните имоти на предприятията, придобити или с учуредено право на ползване преди 01.01.2010 г., а именно § 21, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, която регламентира, че за притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14в срок до 30 юни 2010 г. За улеснение при обработка на декларациите и сравняване на стойностите за всеки имот в таблица 3 на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се декларират същите обекти и в същата поредност, посочени в подадената преди това декларация по чл. 17.
Видно от фактологията в запитването, лицето е подало декларация по чл.14 на 30.06.2010 г. по пощата, тоест в рамките на законоустановения срок по § 21, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ.
В тази връзка следва да се имат предвид следните разпоредби на ДОПК:
– Приемането на декларация може да бъде отказано единствено на
основанията, посочени в чл. 99, ал. 5 от ДОПК – ако не е подписана, не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК.
Тъй като декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е приложена към запитването, при условие, че същата е подписана и съдържа идентифициращи подателя данни по чл. 81, ал.1, т. 2 и 3 от ДОПК /ако е подадена от пълномощник, е налице валидно упълномощаване/, не е налице основание за отказ за приемане, тъй като са изпълнени условията на чл. 99, ал. 5 от ДОПК.
– Относно основанията да се счита декларация за «неподадена», следва да имате предвид, че този ред е приложим само при подаване на декларации за промени /чл.104 от ДОПК/. В тази разпоредба е уточнено, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане /чл. 104, ал.3 от ДОПК/.
В запитването е уточнено, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена в изискуемия от закона срок до 30.06.2010 г., както и че лицето е отказало да подаде декларация за промени на същата, поради което считаме, че не е налице основание да се приложи и хипотезата на чл. 104, ал.3 и декларациятада се счете за неподадена.
В тази връзка следва да се има предвид, че в качеството си на органи, които притежават правомощия на органи по приходите в производствата по установяване на местни данъци по ДОПК, служителите на общините имат правата, регламентирани в чл. 12, ал. 1
ДОПК, и по-конкретно „да проверяват счетоводни, търговски или други книжа,
документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и
отговорности за данъци, както и нарушения на данъчното законодателство, да
изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи,
извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел
установяване на задължения /т. 6 и т. 7/ и пр.“.
Общинските органи разполагат и с правомощия да извършват служебни корекции в рамките на производства по чл. 106 и чл.107 по ДОПК, както и да установяват данъчни задължения в рамките на ревизионно производство по чл.108 от ДОПК.
‘