прилагане на чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № 24-37-26
Дата:27.05.2015 год.
ЗКПО, чл. 75, ал. 3;
ЗКПО, чл. 79;
ЗКПО, чл. 184;
ЗКПО, чл. 188;
ЗКПО, чл. 189.
Относно: прилагане на чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ………………….,
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № 24-37-26/27.03.2015 г. и № 24-37-30/31.03.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
„А“ ЕООД е предприятие, произвеждащо изделия от врачански варовик на територията на гр. Мездра, който попада в списъка на общините с безработица над 25 на сто по-висока от средната за страната. Персоналът, който извършва производствената дейност, е нает в свързано с дружеството лице – „Б“ ЕООД, чийто предмет на дейност е предоставяне на работна сила. Взаимоотношенията между свързаните дружества са уредени с договор, чието изпълнение е намерило отражение в годишните им данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.
Въпросът, който поставяте, е следният:
Може ли при описаната фактическа обстановка дружеството да ползва данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО за 2014 г., 2013 г. и 2012 г.?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:   
От описаната фактическа обстановка и поставения въпрос не става ясно дали възнамерявате да ползвате данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО при условията на чл. 188 (минимална помощ) или при условията на чл. 189 (държавна помощ за регионално развитие) от същия закон. С оглед на това е необходимо да имате предвид, че за 2014 г. ползването на данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО при условията на чл. 189 от същия закон (държавна помощ за регионално развитие) е поставено в зависимост от получаването на положително становище от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014 – 2020 г. на Европейската комисия. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия (§ 15 от ПЗР на ЗКПО, ДВ бр. 100/2013 г.).
Към настоящия момент все още не е налице положително становище от Европейската комисия. Следователно за 2014 г. данъчното облекчение не може да се приложи при условията на чл. 189 от ЗКПО.
В случай, че за дружеството е допустимо ползването на данъчното облекчение при условията на чл. 188 от ЗКПО за 2014 г., то следва да се анализира дали са изпълнени изискванията по чл. 184, т. 2 и 3 от същия закон с оглед на това, че персоналът, който е зает в производствената дейност, е нает от свързано лице чрез договор за предоставяне на персонал.
По отношение на данъчното третиране на договорите за предоставяне на персонал е налице общо становище на изпълнителния директор на НАП с Изх. № 24-00-9/18.04.2008 г., което е публикувано на интернет-страницата на НАП.
С оглед изводите, направени в посоченото писмо и доколкото в конкретния случай се касае за същински договор за предоставяне на персонал, то условията по чл. 184, т. 2 и 3 от ЗКПО, свързани със заетия в производствената дейност персонал, следва да бъдат анализирани при фактическия работодател – лицето, в чийто патримониум настъпва непосредственият резултат от престираната работна сила. Именно това лице извършва дейността си чрез така предоставения му персонал и в този смисъл извършените чрез предоставения персонал дейности се считат за извършени от него.
Относно въпроса, свързан с преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО за 2013 г. и 2012 г., следва да се посочи, че за тези години не са налице разпоредби (аналогични на действащите от 01.01.2014 г. т. 2 и 3 на чл. 184 от ЗКПО), обвързващи възможността за ползване на преотстъпване с определен минимален брой на работните места и постоянен адрес на наетите лица, както и е било допустимо преотстъпване по реда на чл. 184 при условията както на чл. 188, така и на чл. 189 от ЗКПО. Следователно въпросът се свежда до това дали може да се претендира преотстъпване на данък за данъчни години, за които срокът за подаване на годишната декларация е изтекъл.
Така поставен този въпрос следва да бъде обсъден в две насоки:
1.Данъчно задълженото лице не е подало данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за съответните минали години, за които претендира преотстъпване:
При тази хипотеза правото на преотстъпване може да бъде упражнено чрез подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО за съответната година и тъй като това е първата подаденадекларация за тази минала година, тя ще породи желаните от лицето правни последици, в т.ч. и по отношение на преотстъпването на данък.
2.Данъчно задълженото лице е подало в законоустановения срок данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за съответните минали години, за които претендира преотстъпване:
На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 104, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ако данъчно задълженото лице подаде по своя инициатива коригираща декларация, тя няма да породи правни последици. Независимо от това следва да се има предвид, че правото на преотстъпване може да бъде упражнено не само чрез подаване на декларация. В Указание на министъра на финансите Изх. № УК-6/16.05.2007 г. (задължително за прилагане от органите по приходите съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗНАП) е посочено, че тъй като преотстъпването на данък е право на данъчно задълженото лице, то за да се реализира това право, е необходимо изрично волеизявление на лицето. Формата на волеизявлението не е обвързана с годишната данъчна декларация и в случай, че то не е направено чрез годишна декларация, може да се направи с писмен документ в свободна форма, включително с възражение срещу ревизионен доклад или жалба срещу ревизионен акт. Цитираното указание засяга друга схема за помощ, но същото е приложимо и към разглежданата мярка с оглед на това, че е недопустим различен подход към различните ползватели на данъчни облекчения под една и съща форма – преотстъпване на данък.
С оглед действащата към настоящия момент нормативна уредба волеизявлението може да бъде направено чрез подаване на писмено уведомление съгласно чл. 79 във връзка с чл. 75, ал. 3 от ЗКПО. При наличие на такова волеизявление следва да се приложи режимът за коригиране на грешки, т.е органът по приходите следва да предприеме действия за установяване на задължението, най-често по реда на чл. 103 от ДОПК – спокана за подаване на коригираща декларация.
В заключение следва да се посочи, че и в двете разгледани хипотези правото на преотстъпване ще може да бъде упражнено, ако не е изтекъл срокът за извършване на инвестирането на преотстъпения данък за съответните години (за преотстъпен данък за 2012 г. срокът е до 31.12.2015 г., а за 2013 г. – до 31.12.2016 г.) и доколкото за данъчно задълженото лице не са налице ограничителните условия по чл. 167, чл. 172, чл. 173 и чл. 182, ал. 1 и 3 или ал. 2 и 4 от ЗКПО.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
за приключване, ВиО’

Оценете статията

Вашият коментар