Изх. № М-24-36-7
Дата:13.03.2015 год.
ЗКПО, чл. 184, т. 3
Относно: прилагане на чл. 184, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-24-36-7/05.02.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
„М….. ” АД извършва производствена дейност (производство на палубни кранове и механизми, на корпуси, надстройки, цистерни, стоманени конструкции, оборудване и друга машиностроителна продукция) в община с висока безработица и до 31.12.2013 г. преотстъпва корпоративен данък при условията на чл.188 от ЗКПО (минимална помощ ).
„П…… ” АД е мажоритарен собственик в размер на 94,25% от акциите на „М….” АД. Освен това„П………” АД е собственик и на дялове от следните дъщерни дружества: 100% от „И….. Словакия” ЕООД,100% от „Б………” Сейшел; 55% от „П…..” ООД – България; 100% от „П……” ЕООД – България.
„П………” АД притежава 50% от правата на глас и собствения капитал на „В…..” ООД, а останалите 50% са собственост на „П……..” АД.
„Б…… компания” ЕАД притежава 80,95% от капитала на„П………” АД.
„Х……..” АД е мажоритарен собственик на 100% от капитала на„Б….. компания” ЕАД.
„Б…… компания” ЕАД и „Х…….” АД участват в управлението на над 60 дружества.
Въпросът, който поставяте, е следният:
Следва ли при изчисляване на получения размер на минималните помощи, независимо от тяхната форма и източник за последните три години, включително и текущата, да се разглеждат всички свързани помежду си юридически лица, т.е. следва ли „М……..”АД да се разглежда като „едно и също предприятие” с гореизброените лица?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Разпоредбите за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 188 от същия закон са променени, като промените влизат в сила от 01.01.2014 г. (ДВ, бр. 105/19.12.2014 г.). Направените изменения са в съответствие с новия Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламента).
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗКПО, когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, данъчното облекчение е налице, когато сумата на получените минимални помощи от всички лица, които са едно и също предприятие, през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава съответния праг от левовата равностойност по ал. 1 на чл. 188.
Понятието “едно и също предприятие“ е дефинирано в § 1, т. 71 от ДР на ЗКПО чрез препратка към чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1407/2013.
В § 4 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1407/2013 е регламентирано, че предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира. С решение по дело С-382/99 „Нидерландия/Комисия” Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият Регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава-членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. Тези критерии са избрани от Европейската комисия, като са използвани критериите за определяне на „свързани предприятия” в определението за малки и средни предприятия (МСП) и Препоръка 2003/361/ЕОи в Приложение І към Регламент (ЕО) № 800/2008 на ЕК, и са посочени в чл. 2, ал. 2 на Регламента.
Според чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕО) № 1407/2013 „едно и също предприятие” означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:
а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.
Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в букви „а“- „г“, посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.
Видно от горецитираното определение упражняването на пряк или косвен контрол от едно предприятие над друго е от решаващо значение за дефинирането им като „едно и също предприятие”. Същевременно в Регламента и в ЗКПО липсва дефиниция на понятията „контрол” и „доминиращо влияние”.
Предвид гореизложеното по отношение на „М……”АД следва изводът, че „М……..” АД и „П……….” АД могат да се определят като „едно и също предприятие” по смисъла на чл. 2, ал. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1407/2013, защото „П………..” АД притежава 94,25% от акциите на„М……..” АД, т.е. притежава мнозинството от гласовете на акционерите в „М…….” АД.
За целите на чл. 188 от ЗКПО „М………..” АД следва да се снабди с информация относно размера на помощите, които е получило „П……….”АД за периода от 2012 г. до 2014 г. включително (ако е получател на помощи).
Относно останалите, описани в запитването връзки между предприятия, е необходимо да се анализира прецизно наличието или липсата на контрол от посочените предприятия към „М……….” АД или обратното, като например:
– има ли право някое от посочените предприятия (пряко или чрез друго предприятие) да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на „М……….” АД – условието по буква „б“ на чл. 2, ал. 2 от Регламента;
– има ли клауза в договор, устав или учредителен акт, която урежда упражняване на доминиращо влияние над „М……..” АД по смисъла на буква „в“ от чл. 2, ал. 2 от Регламента;
– има ли споразумение между акционерите или съдружниците за упражняване на контрол по смисъла на буква „г“ от чл. 2, ал. 2 от Регламента.
Ако никое от посочените предприятия или „М…….” АД пряко или косвено не поддържа взаимоотношенията и не извършва дейностите, посочени в букви „а“ – „г“ на чл. 2, ал. 2 от Регламента, тогава тези предприятия не могат да се определят като „едно и също предприятие” с „М………” АД.
По аргумент на § 4 отпреамбюла на Регламента считам, че е необходимо изследване на взаимоотношенията само между предприятия от една държава – членка, а именно – тази, която отпуска помощта. Такъв извод е направен и в отговор на Европейската комисия от 21.03.2014 г. по запитване от страна напо въпроси, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 1407/2013. Отговорът (на английски език) е публикуван в рубриката „Държавни помощи“ на интернет страницата нана адрес: http://stateaid.minfin.bg/bg/page/7.
Поради тази причина в случая са без значение взаимоотношенията с предприятията от Словения и Сейшелските острови за целите на определянето на „едно и също предприятие”.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’