прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ.

В Дирекция ”ОДОП” – ……………… постъпи писмено запитване с вх. № …………/23.01.2013 г., относно прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ.
В запитването е зададен следният въпрос: Подлежат ли на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по реда на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ опорните пунктове по § 1, т. 10 от Закона за пътищата, обявени за частна държавна собственост с АДС?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ е имотите да се използват непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт, в процеса на функциониране на обществения транспорт. Според § 6, т. 29 от ДР на ЗДвП, ‘обществен превоз’ е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане’. Процесът на функциониране /експлоатация/ на транспорта следва да се отграничава от този по поддържка и ремонт. Поддръжката и ремонтът включват полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на превозните средства, както и отстраняването на неизправности при функционирането им.
Предвид § 1, т. 10 от ДР на Закона за пътищата, ‘опорен пункт за поддържане’ е сграда с прилежащ терен извън обхвата на пътя, която се използва от администрациите на пътните управления при изпълнение на дейностите, свързани с поддържането на републиканските пътища.
С оглед изложеното до тук, нашето мнение е, че гари, автогари и аерогари /изцяло или в частта, в която функционират като такива/ следва да бъдат освободени от данък, доколкото без тези сгради общественият транспорт не би могъл да функционира.
Няма никакво основание опорните пунктове за поддържане да бъдат освобождавани от данък върху недвижимите имоти, предвид това, че те не се използват непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт.

Оценете статията

Вашият коментар