Изх. № 24-34-49
Дата: 07.05.2014 год.
ЗКПО, чл. 248
Относно: прилагане на чл. 248 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Внае постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП – гр. София и заведено с вх. № 24-34-49/02.04.2014 г., в което посочвате, че някои от второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на ……….. отдават помещения под наем. Наемателите възстановяват разходи, които могат да се групират в следните две групи:
?стопански разходи за електроенергия, топлоенергия и вода;
?разходи за външни услуги (охрана и почистване на помещения).
Отдаваните под наем помещения нямат монтирани контролно измервателни уреди и разходите, които наемателите трябва да възстановяват на наемодателите, се изчисляват на база използвана квадратура.
Във връзка с гореизложеното поставяте следния въпрос:
Подлежат ли на облагане с данък върху приходите съгласно чл. 248 от ЗКПО възстановените режийни разходи от наемателите?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
По отношение на данъчното третиране по реда на чл. 248 от ЗКПО на възстановените от наемателите /сьползвателите/ разходи за консумативи е необходимо да се има предвид, че то е пряко свързано с прилагането на счетоводното законодателство и по-конкретно въпросът, който следва да бъде изяснен, е доколко в тези случаи възниква счетоводен приход.
Съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник наедно от правомощията на Дирекция “Данъчна политика“ е да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство. Във връзка с поставяни въпроси относно регламента за счетоводно отчитане на възстановени от наематели разходи за консумативи Дирекция ,,Данъчна политика“ е изразявала многократно становища в следния смисъл:
В т. 4.5 от Общите разпоредби към Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) е дадено определение на понятието разход. В счетоводен аспект, същото представлява намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Дефинирането на понятието приход е представено в т. 4.4 от НСФОМСП – Общи разпоредби и представлява нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
По смисъла на т. 2 от Счетоводен стандарт (СС) 18 “Приходи“, не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал. Съгласно т. 11.3 от СС 1 “Представяне на финансови отчети“, понасяните от предприятието разходи, които по силата на договорни отношения подлежат на възстановяване от трети страни могат да се отразят директно като вземане от тези страни.
Предвид гореизложеното и съгласно действащото счетоводно законодателство, взаимоотношенията между предприятията крайни ползватели и предприятията, които не са директни доставчици на консумативните разходи (електроенергия, топлоенергия, вода и др.), а префактурират същите, в частта, касаеща стойността на потребеното от ползвателите, в счетоводен аспект се отчитат като разчетно взаимоотношение и се докладват като вземане от предприятията крайни ползватели.
От гореизложеното следва, че в тези случаи разпоредбата на чл.248 от ЗКПО не намира приложение, поради обстоятелството, че същата регламентира облагане на приходи.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘