Изх. № 24-34-47
Дата:19.08.2014 год.
ЗДДС, чл. 10;
ЗДДС, чл. 70, ал. 4;
ЗДДС, чл. 74, ал. 1;
ЗДДС, чл. 74, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 96;
ЗДДС, чл. 97;
ЗДДС, чл. 97а;
ЗДДС, чл. 98;
ЗДДС, чл. 99;
ЗДДС, чл. 100;
ЗДДС, чл. 108;
ЗДДС, чл. 132;
ППЗДДС, чл. 77, ал. 6;
ТЗ, чл. 15;
ТЗ, чл. 60;
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № ………. г., е изложено следното:
На 16.01.2014 г. е вписано прехвърляне на едноличен търговец (ЕТ) към „……………“ ЕООД (дружеството), на което сте управител. Едноличният търговец е регистриран по чл. 97а от ЗДДС за предоставени услуги с място на изпълнение територията на Германия.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 132 от ЗДДС на 13.02.2014г. Дейността на дружеството е медицински прегледи в кабинет и същото не извършва и не получава услуги от и към ЕС. Дружеството няма никакъв оборот, вкл. облагаем за обща регистрация по ЗДДС.
Въпросът, поставен в запитването, е следният:
На какво основание правоприемникът се счита за регистриран по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е специфична регистрация, различна от тази по чл. 96 и 100 от закона и е предназначена за целите на обмена на информация във връзка с извършването на услуги към и от данъчно задължени лица, установени в ЕС. Регистрациите по чл. 96 и 100 от ЗДДС, и тази по чл. 97а от закона не следва да се третират като идентични по отношение на приложението на чл. 132 от ЗДДС. Съгласно чл. 132 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от същия закон (прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон), придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Датата на регистрацията в тези случаи е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ. Следва да се има предвид, че при прехвърляне на предприятие се прехвърлят правата и задълженията на прехвърлителя върху приобретателя в същия обем и при същите условия, при които са съществували при приобретателя.В този смисъл, чл. 132 от ЗДДС изисква задължително регистрация приправоприемство, но същинското основание, което определя релевантния за съответната регистрация по ЗДДС режим, следва да бъде това, на което е бил регистриран праводателя – в случая чл. 97а.Макар че разпоредбите на чл. 132 са правопораждащи относно задължението за регистрацията по ЗДДС за правоприемника, то логическото и систематично тълкуване на разпоредбите изисква това да се прилага винаги във връзка с правното основание, на което е регистриран праводателят и което ще бъде приложимо за регистрационния режим на правоприемника.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. В настоящия случай регистрацията на едноличния търговец е била на основание чл. 97аот ЗДДС, при която за същия не е налице право на приспадане на данъчен кредит /чл. 70, ал. 4 от ЗДДС/. Както бе посочено по-горе, при прехвърляне на предприятие се прехвърлят правата и задълженията в същия обем и при същите условия, които са съществували при праводателя, поради което и правоприемникът няма да има право на данъчен кредит, така както не еимал и неговият праводател.
Имайки предвид горното, разпоредбите на чл. 132 от ЗДДС следва да се тълкуватв аспект тяхната приложимост по отношение на режима по чл. 97а от ЗДДС. Поради това разпоредбата на чл. 132, ал. 4 от ЗДДС, указваща, че в случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 45-ия ден включително след тази дата, не следва да се счита приложима в случаите на регистрация по ЗДДС на правоприемник на регистрирано по чл. 97а от ЗДДС лице. Това е така, тъй като основанието за регистрация по чл. 97а не е сред основанията, посочени в чл.74, ал.1 от ЗДДС, което правинеприложим и самият чл. 74 от ЗДДС, поради което регистрирано по чл. 97а от ЗДДС лице, каквото следва да се счита и правоприемника, няма да има право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрация и следователно не следва да подава и регистрационен опис.
Следва да се има предвид, че лице, което е регистрирано на основание чл.97а и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл.100, ал.1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор /чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС/
В случай че Вие като правоприемник не смятате да извършвате и да получавате услуги от/към лица от ЕС и ако не са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС, бихте могли да упражните правото си за дерегистрация по избор на основание чл.108, ал.1 от ЗДДС. В съответствие с гореизложените аргументи за същинското основание за регистрация на правоприемника, следва да се има предвид, че в настоящия случай чл.77, ал.6 от ППЗДДС даващ възможност в случаите на регистрация по чл. 132, ал. 1 от закона, лицето да има право на дерегистрация по избор, когато са изминали 12 последователни месеца след месеца на регистрацията, при условие че не подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от закона, следва да се счита за неприложим.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘