Изх. № 24-38-26
Дата: 27.04.2016 год.
ЗКПО, чл. 251
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 251 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. №24-38-26/31.03.2016 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Общински институт „……“ е юридическо лице, вписано като културна организация в регистъра на Министерство на културата съобразно изискванията на чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК).
Предметът на дейност на културната организация, предвиден в правилника за устройството и дейността ?, е управление и извършване на дейности по опазване и закрила на недвижими културни ценности, популяризиране на българското културно-историческо и духовно наследство, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви.
Общински институт „…..“ може да извършва допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт.
Във връзка с това е поставен следният въпрос:
С оглед изложеното и съобразно писмо изх. №24-35-16/15.09.2015 г. на НАП, допустимо ли е Общински институт „..“ да прилага разпоредбата на чл. 251 от ЗКПО?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
С разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ЗКПО е дадена възможност за преотстъпване на 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
С оглед на това, че културните институти не са изрично посочени като субекти на правото на преотстъпване и доколкото същите очевидно не представляват държавни или общински училища, за да се възползват от това право, те следва да представляват научноизследователски бюджетни предприятия.
Понятието „научноизследователски бюджетни предприятия“ не е дефинирано в ЗКПО, от което произтича, че то следва да се разбира в общоприетия му смисъл (чл. 46 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове), а именно – това е бюджетно предприятие, на което са вменени научноизследователски функции.
Тук следва да се отбележи, че посоченото от Вас писмо изх. №24-35-16/15.09.2015 г. на НАП не може да се прилага по аналогия от всички културни организации по смисъла на ЗЗРК. Въпросното писмо разглежда възможността за преотстъпване на данък от музеите, които са определени като културни и научни организации по силата на чл. 24 от Закона за културното наследство (ЗКН). Следователно, за да се прецени наличието на предпоставките по чл. 251 от ЗКПО за преотстъпване на данъкот културните организации, които не са музеи, е необходимо да се изследва дали са им вменени научноизследователски функции и дали те фактически извършват научноизследователска дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗРК културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Според чл. 4, ал. 1 от ЗЗРК културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт, а в ал. 2, т. 1 и 2 на посочената разпоредба е регламентирано, че културните институти:
1. определят самостоятелно своите задачи и структура съобразно предмета на дейността си;
2. могат да извършват допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал.
От изложената фактическа обстановка е видно, че една от основните дейности на културния институт „..“ е опазване и закрила на недвижими културни ценности. Естеството на дейността по опазване и закрила на културното наследство е определено в чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), където е постановено, че това е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация, а закрилата на това наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.
В глава пета „Опазване на недвижимо културно наследство“ от ЗКН са регламентирани процесите, които съставляват опазване на културното наследство. Един от тях е идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство, който представлява системен процес на издирване, изучаване и предварителна оценка на изследвания обект като недвижима културна ценност (чл. 55 и 56 от ЗКН). От своя страна процесът по идентифициране на обектите на недвижимото културно наследство включва:
1. издирване – локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място или изследване на архивни и материални свидетелства;
2. изучаване – интердисциплинен научноизследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране.
3. предварителна оценка – установяване на признаци на изследвания обект като недвижима културна ценност.
В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКН е предвидено, че издирване и изучаване на недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица по:
1. ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или
2. предложения на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица.
Издирване и изучаване на недвижимите археологически ценности се извършват от лица, получили разрешение за извършване на теренни проучвания по реда на този закон (чл. 57, ал. 2 от ЗКН).
Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКН предварителната оценка на недвижимите културни ценности, с изключение на разкритите при спасителни теренни проучвания археологически обекти, се извършва от НИНКН въз основа на научната оценка на лицата по ал. 1 и 2 (от НИНКН, научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица, а за археологически ценности – от лица, получили разрешение за извършване на теренни проучвания), по реда на наредбата по чл. 50, ал. 2 от същия закон.
От цитираните разпоредби е видно, че процесът по изучаване на обектите на недвижимото културно наследство, който е стадий от процеса по идентифициране на тези обекти, може да бъде определен като научноизследователски процес.
Следователно културният институт ще притежава белези на научноизследователско бюджетно предприятие при условие, че осъществява научноизследователски процес по изучаване на обекти на недвижимото културно наследство чрез извършване на дейности по проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране. В този случай ще бъде допустимо преотстъпване на 50 на сто от данъка върху приходите по реда на чл. 251 от ЗКПО, но само за частта от приходите от стопанска дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на научноизследователската основна дейност.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘