Изх. № 92-00-111
Дата: 09.04.2010 год.
ЗДДФЛ, чл.29, т.1
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 29, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица
Приложено, препращаме Ви по компетентност запитването на г-н ……., постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 94-00-111/10.02.2010 г., с молба да ни предоставите копие от Вашия отговор до лицето.
Нашето становище по поставените въпроси е следното:
1. Както е уточнено и в запитването, считано от 01.01.2010 г., разпоредбите на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са изменени и допълнени, като една от основните промени е свързана с данъчното третиране на доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители. Облагаемият доход за доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство (с изключение на доходите от производство на декоративна растителност) се определя, като придобитият доход се намалява с 60 на сто разходи. Следователно, при формирането на облагаемия доход за 2010 г. ще се прилагат нормативно определените разходи, без оглед размера на действително извършените разходи за дейността. Поради това в ЗДДФЛ не е установено изискване разходите за дейността на физическите лица – земеделски производители, да се доказват с документи.
В съответствие с действително извършените разходи за дейността се определя облагаемият доход/печалбата на данъчно задължените лица, в т. ч. земеделски производители, които са регистрирани като търговци – ЕТ, ЕООД, ООД и пр. При определянето на облагаемия доход/печалбата на посочените лица се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Във връзка с гореизложеното е необходимо уточнението, че в чл. 26, ал. 7 на ЗДДФЛ е регламентирано, че по реда за облагане на доходите на едноличните търговци се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Нашето становище е, че това правило е неприложимо за доходите на физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, тъй като съгласно чл. 2, т. 1 от Търговския закон те не са търговци по смисъла на същия закон.
2. Тъй като в ЗДДФЛ не са предвидени специални норми за данъчното третиране на националните и европейските доплащания на земеделските производители – физически лица, получените през 2010 г. доплащания следва да се третират като доход от дейността и респективно – да се включват при определянето на облагаемия доход.
Считаме, че прилагайки такова тълкуване на закона би се стигнало до ситуации, при които субсидията или част от нея ще се ползва от земеделските производители за плащане на дължимите данъци, което обезсмисля реалния ефект от предоставянето й. Целта на предоставянето на субсидията, като форма на държавна помощ, е да подпомогне производителите, а не предоставените на лицата пари от европейските фондове чрез съфинансиране на дейността им да се събират от държавата за данъци. В този смисъл е и чл. 4, ал. 2, буква „б” на Секция Б от Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (САПАРД) (Обн., ДВ, бр. 90 от 19.10.2001 г., последна редакция – бр. 7 от 23.01.2007 г.).
От друга страна, тъй като в ЗДДФЛ не е установена легална дефиниция на понятието „доход”, данъчното третиране на субсидиите би могло да се диференцира в зависимост от предназначението им.
Приложение: Съгласно текста.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘