2_786/ 13.06.2013 г.
НЕВД – чл.4
ОТНОСНО: Прилагане на чл.4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/
Според изложеното, когато се изплаща възнаграждение на лица работещи без трудово правоотношение, което е под минималната работна заплата за страната, и е първо по ред за месеца, не се начисляват осигурителни вноски. Лицето подписва декларация по чл.4 от НЕВД.Впоследствие, лицето получава допълнителен доход, с което месечният му доход се увеличава над минималната работна заплата за страната, от което възниква дължимост на осигурителни вноски върху целия месечен осигурителен доход.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
– дължими ли са осигурителни вноски в тази хипотеза и по какъв начин може да сеинформиратеза променените обстоятелства ?
– при последващ контрол, подписаната от лицето декларация, освобождава ли осигурителя от задълженияза внасяне на осигурителни вноски за съответния месец ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.3, т.5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и за лицата които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение /граждански договор/ се дължат върху полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.4 от КСО/ и се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението, определено с чл.6, ал.3, т.8 и 9 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица, стават дължими едва след като сумите по договорите за работа без трудово правоотношение бъдат изплатени на изпълнителите. В тази връзка в чл.7, ал.6 от КСО /след 0.01.2013 г./ е регламентиран срок за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата, които работят без трудово правоотношение – до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по ред определен в чл.6, ал.10 от КСО.
С оглед определеяне на месечния осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски и ограничаването до максималния му размер е и разпоредбата на чл.4 от НЕВД, в която е регламентирано, че когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.
От 2013 г. нормата на чл. 4 от НЕВД (изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) е прецизирана и се декларира дохода върху който се дължат, а не върху който са направени осигурителни вноски по всеки един от договорите. С промяната по същество не се променят условията за прилагането на разпоредбата.
Тъй като неизпълнението на задължението за деклариране по чл.4 от НЕВД не представлява нарушение по чл.355 от КСО, което се санкционира от органите на НАП, при подаване на декларацията по чл.4 от НЕВД на лицата следва да бъде разяснено подробно какви могат да бъдат последствията за тях от неподаването или несвоевременното подаване на декларацията по чл. 4 от наредбата – невнесени осигурителни вноски, надвишаване на максималния месечен размер на осигурителния доход, в резултат на което биха се явили надвнесени осигурителни вноски /неправилно определяне на данъчната основа/, неспазване поредността на доходите по чл. 6, ал. 10 от КСО, което би довело до внасяне на осигурителни вноски в непълен размер от страна на единия работодател или на неоснователно внесени осигурителни вноски от другите работодатели/възложители, необходимост от извършване на корекции по подадените в НАП декларации и на издадените им документи за пенсиониране и т.н.
В заключение при определяне на задължението за осигуряване, следва да се имат предвид разпоредбите на основния нормативен акт, който урежда, обществените отношения свързани със задължителното обществено осигуряване – Кодекса за социално осигуряване. Същият изисква, както беше изяснено по горе, при определяне на основанието за осигуряване и осигурителниядоход върху който се дължат осигурителни вноски, да се има предвид месечния осигурителен доход, по всеки от договорите. В този смисъл, по-ранно изплащане на възнаграждения, съответно деклариране на обстоятелства по реда на чл.4 от НЕВД от осигурените лица, преди изтичане на месеца, са неотносими към разпоредбите на задължителното обществено осигуряване и не освобождава осигурителите /възложителите/ от задължения за внасяне на дължими осигурителни вноски, съответно подаване на данни /декларации/ в Националната агенция за приходите.
‘