2_791/20.04.2010г.
ЗЗО – Чл.33, чл.40а
ОТНОСТНО: Здравното осигуряване на физическо лице, работещо в страна
членка на ЕС
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че синът Ви работи в страна членка на ЕС и е здравно осигурен там.
Въпросите, които отправяте са:
1. Как се провежда здравното осигуряване на синът Ви, който работи в страна- членка на ЕС?
2. Следва ли Вие, като упълномощено лице да подадете заявление по чл. 40а от Закона за здравното осигуряване ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Здравното осигуряване в Република България, гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В закона са предвидени изключения и по специално разпоредбите на чл. 40а, ал.1, според който, българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ.
От01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към ЕС, страната ни прилага регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент (ЕИО) 1408/71 и 574/72). Разпоредбите на Дял II от Регламент 1408/71 целят да се избегнат случаи, когато дадено лице не е обхванато от законодателството на нито една държава-членка или когато едновременно е обхванато от законодателството на две или повече държави – членки.
В чл. 13, ал. 1 от регламента е изведено като основно правило, че едно лице може да се подчинява на законодателството само на една държава-членка.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава – членка.
Лицата, които ще се осигуряват здравно в друга държава – членка могат да упражнят правото си по чл. 40а, ал.1 от ЗЗО, но само и единствено при условие, че към момента на подписване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава – членка. Спрямо тези лица се прилага законодателството на друга държава – членка и те не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл.33, ал.2 от закона.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят Е-формуляр, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71.
При представяне на съответните оправдателни документи за периодите (формуляр Е 104) по чл. 33, ал. 2 от закона, здравноосигурителният статус на лицето следва да бъде коригиран.
‘