fbpx

Прилагане на чл.70, ал.2 от ЗДДС.

2_2432/07.10.2008
Чл.70, ал.2
Относно: Прилагане на чл.70, ал.2 от ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП гр….. с вх. № год., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Варна с писмовх. №год., изразявам принципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В писмото сочите, че дружеството разполага с леки автомобили, които ползва основно за доставка и превоз на материали и производствен персонал както до сервизниобекти на фирмата, така и до Ваши клиенти.
При така описаната фактическа обстановка поставяте въпрос за правото на приспадане на данъчен кредит за придобитите, внесени или наети леки автомобили, както и за стоките и услугите, които използвате за поддръжка,ремонт, подобрение или експлоатация на тези автомобили.
Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС регламентира, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от с.з., когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Аналогична разпоредба съществува и по отношение на стоки и/или услуги, свързани с поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на лекия автомобил /чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС/.
Посочените ограничения по отношение правото на приспадане на данъчен кредит не се прилагат, когато регистрираното лице използва лекия автомобил единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, на таксиметрови превози или за отдаване под наем, на куриерски услуги или за подготовка на водачи на моторни превозни средства. Основание за възникване на данъчен кредит в тези случаи е разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗДДС.
В ЗДДС липсва легално определение за „транспортна услуга”, но при тълкуване на това понятие може да се изхожда от нормата на чл.30, съгласно която международен транспорт на стоки са услугите по превоза на тези стоки. По отношение международния транспорт на пътници разпоредбата на чл.29 от с.з. е аналогична. В този смисъл е и разпоредбата на чл.367 от Търговския закон, съгласно която с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Цитираните нормативни текстове ни дават аргументи да приемем, че „транспортна услуга” за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС е услугата по превоз на стоки и/или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата.
Когато в търговската си дейност регистрираните лица извършват доставка на стоки /основна доставка/, която се съпътства от друга доставка, напр. на транспортна услуга, отделна доставка по превоза на стоките ще възникне единствено в случаите, при които е договорена отделна цена на транспортната услугата и са налице безспорни доказателства за това.Ако за стоката и услугата е уговорено общо плащане е налице единственодоставка на стоки на основание разпоредбата на чл.128 от ЗДДС.
С оглед гореизложеното и предвид посочените в запитването Ви обстоятелства, относно ползването на леките автомобили, считаме че не възниква право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с поддръжка, ремонт, подобрения и експлоатация на транспортните средства.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top