.№24-31-80
Дата: 10.08.2011 год.
КСО, чл. 6а
Относно: прилагане на член 6а от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваши писма относно прилагането на член 6а от кодекса за социално осигуряване (КСО), заведени в ЦУ на НАП с вх. №№ М-24-34-79/30.06.2011 г. и 24-31-80/01.07.2011 г., Ви уведомяваме следното:
Разпоредбата на чл. 6а от КСО е създадена със Закона за изменение и допълнение на КСО, обнародван в ДВ, бр. 19 от 09.03.2010 г. и е в сила от 14.09.2010 г.
Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници. От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава (Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги).
С промените в кодекса се въвежда правна регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 6а, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Според изложеното в писменото запитване, по отношение на командированите от лицето работници е отказано издаване на удостоверения А 1 за приложимото законодателство.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). Това означава, че вноски за държавното обществено осигуряване (ДЗПО и задължително здравно осигуряване) не се дължат за лица, за които не се прилага българското законодателство.
С оглед на всичко изложено до тук следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 6а от КСО намира приложение единствено по отношение на командировани работници и служители, спрямо които е приложимо българското законодателство на основание европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
.
‘