ЗДДФЛ – чл. 8; чл. 29; чл. 50;
Регламент 883/2004 – чл. 1(а) и (б); чл. 11; чл. 13;
Регламент 987/2009 – чл. 16
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и осигурителното законодателство.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П……… постъпи Ваше писмо с вх. № …………../19.11.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че сте български гражданин, живеете и работите по трудов договор в България. Собственик сте на фирма регистрирана в България и като лице упражняващо труд в същата сте самоосигуряващо се лице.
Ще извършвате консултантски услуги по граждански договор сключен с английска фирма възложител, която като платец ще удържа данък и осигуровки.
Поставяте въпросите:
1. Полученият доход облагаем ли е в България и подлежи ли на деклариране в годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 или с декларация по чл. 55 от закона?
2. При задължение за деклариране на дохода в България и предвид това, че ще се декларира и във Великобритания, с кой данъчен период следва да се съобразите?
3. Трябва ли да се доказва, че доходът е обложен във Великобритания и с какви документи?
4. Възможно ли е да сте осигурен за пенсия и в двете държави-членки на ЕС и законосъобразно ли е това?
5. При излизане на Великобритания от ЕС ще настъпи ли промяна при задълженията за деклариране?
Предвид изложеното в запитването, изразявам следното становище:
Относно прилагане на ЗДДФЛ:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България и съответно подлежат на облагане в страната. При определяне на източника на дохода мястото на изплащане на същия не се взема предвид /чл. 8, ал.12 от ЗДДФЛ/.
При условие, че услугите се извършват от Вас като местно лице на Р България на територията на страната, независимо че платец е чуждестранно лице от Великобритания, доходът подлежи на облагане по ЗДДФЛ и сте данъчно задължено лице в Р България.
В този случай е незаконосъобразно да се извършва начисляване и удържане на данък от чуждестранното лице.
За лицата, извършващи стопанска дейност, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда облагаемият им доход да се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. За доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения се ползват 25 на сто разходи за дейността съгласно чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ.
Задължително подавате декларация по чл. 55 за авансово дължимия данък съгласно разпоредбата на чл. 43 от ЗДДФЛ. Подавате и ГДД по чл. 50 с приложение № 3. Така полученият доход от местно лице на страната за услуги извършени на територията на страната не подлежи на деклариране във Великобритания.
При условие, че извършвате консултантските услуги на територията на чуждата държава, в случая Великобритания, и платец на дохода е чуждестранно лице, същият се счита за доход от чужбина.
Независимо от това, тъй като местните физически лица са носители на задължение за данъци за придобити доходи не само от източник в страната, но и от чужбина ще имате задължение да декларирате дохода в приложение № 3 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като доход от чужбина.
Ако е удържан данък от платеца на дохода за услугите извършени на територията на Великобритания може да ползвате метода за освобождаване от двойно данъчно облагане предвиден в СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия – обикновен данъчен кредит. Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат с данък в Обединеното кралство, България ще допусне като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите или печалбите от прехвърляне на имущество, платен в Обединеното кралство. Такова приспадане, обаче, няма да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към тези доходи, които могат да бъдат обложени с данък в Обединеното кралство.
За тази цел се подава към ГДД и приложение № 9.
Доказването на платен данък в чужбина от местните физически лица се извършва с представяне на доказателства. Същите могат да бъдат всеки един документ за платен данък.
За целите на данъчното облагане водещо е местното данъчно законодателство и разпоредбите на сключената СИДДО със съответната държава.
Декларирането на доходите от чужбина от местните физически лица не е зависимо от факта, дали чуждата държава е страна членка на ЕС.
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави-членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях, за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище (основание чл. 16(2) и (3) от Регламент № 987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки, с които би могло да възникне правна колизия.
Напълно е възможно лице, което упражнява трудова дейност в две или повече държави–членки да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава–членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава–членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата–членка по пребиваване. Документът може да бъде издаден само от институцията на държавата–членка, чието законодателство е определено за приложимо.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
При положение, че ще полагате труд единствено на територията на България, в която и пребивавате по смисъла на Регламент 883/2004г., (включително и по договора, сключен с английската фирма) за Вас ще е приложимо основното правило, което е посочено в чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004. Въпреки че Вие не пресичате граници на държави–членки е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че възложителят по без трудови правоотношения е установен на територията на друга държава–членка (Великобритания).
В случай, че ще полагате труда на територията и на двете държави-членки (България и Великобритания), Вие ще попаднете в изключенията на основното правило на Регламент 883/2004. На основание чл. 16 от Регламент № 987/2009 следва да уведомите компетентната институция на държавата-членка по пребиваване (България) за упражняването на трудова дейност на територията и на двете държави-членки. След определяне на приложимото законодателство за цялата Ви трудова дейност на територията и на двете държави-членки (България и Великобритания) осигуряването Ви ще се провежда съгласно това законодателство.