Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Относно: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи писмено запитване с вх. № ….. 19.10.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, което не е регистрирано по ЗДДС има предложение от физически лица от Великобритания и Норвегия, които притежават недвижими имоти в България, да осъществява настаняване на туристи в притежаваните от тях имоти през летния туристически сезон.
За извършваната услуга дружеството ще получава процент от стойността на доходите от реализираните нощувки. Сумите заплатени от туристите ще бъдат превеждани по банковите сметки на собствениците след удържане на комисионната.
Задълженията ще са да се настаняват туристи и текуща поддръжка на имотите. Сумите за извършените дребни ремонти ще бъдат заплатени след представяне на необходимите документи за извършените разходи.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли дружеството на регистрация по чл. 97а от ЗДДС за предоставяне на услуги на чуждестранни физически лица от ЕС?
2. Ако услугите се указват на физически лица от трети страни, продлежи ли на регистрация по чл. 97а от ЗДДС?
3. С какви документи трябва да се докаже статута на чуждестранните физически лица, че не са данъчно задължени лица?
4. Следва ли да се удържа окончателен данък при превода на получените суми от реализираните от туристите нощувки?
Запитването не съдържа достатъчно информация за физическите лица, които ще получават доходи. Фактът, че са от Великобритания и Норвегия не ги определя дали са местни или чуждестранни по смисъла на българския данъчен закон. Освен това не са ясни точните задължения на дружеството във връзка с услугите, които ще извършва, тъй като не е представен договор. В този смисъл, настоящият отговор е принципен.

Относно прилагането на ЗДДС:
На основание чл.97а, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, на регистрация по същия подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Представляваното от Вас дружество е посочило, че ще извършва посреднически услуги на чуждестранни физически лица, които са установени на територията на Великобритания и Норвегия, като настанява туристи в притежаваните от тях имоти през летния туристически сезон. Задълженията на българското юридическо лице – посредник ще са да настанява туристи и текущо да поддържа въпросните имоти, собственост на чуждестранните физически лица.
Тъй като получателите на предоставяните от дружеството услуги по настаняване на туристи са физически лица от Великобритания и Норвегия, т.е. данъчно незадължени лица и предвид обстоятелството, че посредникът ще действа от името, и за сметка на същите лица, то мястото на изпълнение на извършваните от българското дружество услуги по посредничество ще се определи по реда на чл.21, ал.1 от материалния закон. Съгласно същата правна разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Въз основа на гореизложеното, българското юридическо лице – посредник при осъществяване на услугата по настаняване на туристи няма да подлежи на регистрация по реда и смисъла на чл.97а, ал.2 от закона. В тази връзка, това лице не необходимо да доказва статута на получателите на предоставяните от него услуги.
Относно прилагането на ЗДДФЛ:
Облагане на доходите на физическите лица според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Не е местно физическо лице, лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната (чл. 4, ал. 5 от закона). В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в друга държава, когато интересите на лицето са тясно свързани със съответната страна. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в Република България са регламентирани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 10 от цитираната разпоредба е посочено, че доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.
Данъчното третиране на доходите от отдаване на недвижимото имущество е в зависимост от целта на неговото предоставяне, както и начинът по който се извършва тази дейност. По отношение на предоставянето на недвижимия имот (апартамент) на хотелски принцип следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за туризма (ЗТ).
Съгласно чл. 111, ал. 1 от цитирания закон (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. В чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ (изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 2020 г.) като туристически обекти са регламентирани местата за настаняване клас В – стаи за гости и апартаменти за гости (самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка – § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ).
В чл. 113, ал. 1 от ЗТ са визирани лицата, които могат да извършват хотелиерство или ресторантьорство, а именно: са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) или са юридически лица, които имат право по силата на друг закон да извършват стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; не са в производство по несъстоятелност или в ликвидация; имат персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж; разполагат със собствен, нает или ползван на друго основание обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 3, в който ще се извършва хотелиерство.
На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.
На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността „Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ, като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта“. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, където попадат и апартаментите за гости. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. На основание, чл. 61о, ал. 2 от ЗМДТ, когато чуждестранно физическо лице следва да подаде данъчна декларация това се извършва чрез пълномощник с постоянен адрес в страната. Подаването ? се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника, а извън тези случаи данъчната декларация се подава в Столичната община.
В отговор на поставените въпроси е необходимо да се обърне внимание на следното:
В случая дружеството ще получава приходи от комисионни, които са елемент на счетоводния финансов резултат и тъй като са данъчно признати приходи, те участват при формирането на данъчния финансов резултат и определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Дружеството няма задължение да удържа окончателен данък от сумите, които се превеждат на чуждестранните физически лица, тъй като такова задължение в общия случай има платецът на доходите, какъвто дружеството не е (чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ). Окончателеният данък, за който пита дружеството се удържа, когато се начисляват/изплащат доходи от източник РБългария, изброени в чл. 8 от закона, но в случая, както по-горе се посочи, облагането на коментираните доходи се извършва по реда на ЗМДТ, а не е по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар