ЗДДФЛ: чл. 29, ал. 1, т. 3; чл. 50;
КСО: чл. 4, ал. 3, 4 и 6; чл. 6, ал. 2; чл. 10; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2 и 6; чл. 11;
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи писмено запитване с вх. № …………../09.06.2020 г. относно данъчното облагане и задължителни осигурителни вноски върху получени доходи от дейност курсове по йога.
Излагате следната фактическа обстановка:
Извършвате курсове по йога, за които сте сключил граждански договор като инструктор по йога, също така провеждате и онлайн курсове, за които сте получили по банков път заплащане. Не се осигурявате на друго основание.
Извършвате курсове по йога, за които сте сключил граждански договор като инструктор по йога с възнаграждение в размер на 1000 лв. Също така провеждате и онлайн курсове, за които сте получил по банков път заплащане. Твърдите, че таксата за посещение не е задължителна, а пожелание. Не се осигурявате на друго основание. При направена справка в информационната система на НАП се установи, че Ви е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване.
Задавате следните въпроси:
1. Извършваната от Вас дейност попада ли в обхвата на облагане на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ?
2. Следва ли да се подаде декларация за получения доход по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ? Следва ли доходът да се декларира в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и в кое приложение?
3. Попадате ли в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване? На какво основание и върху какъв осигурителен доход се внасят осигурителни вноски?
4. Следва ли да се подава Справка за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и къде следва да се посочи доходът?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
Доходите, получавани от Вас, в качеството Ви на йога инструктор, се третират по един и същи начин, независимо дали сте ги получил по договор или на основание онлайн курсове, а имено като доходи от свободна професия. Облагането на дохода като доход от свободна професия не е обвързано от факта дали имате регистрация в регистър Булстат съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър Булстат.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава като се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от упражняване на свободна професия дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.
Ако сте регистриран като самоосигуряващо се лице следва да имате предвид чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от получателя на дохода. Т.е. ако Вие сте самоосигуряващо се лице, независимо дали доходите Ви се получават от предприятия или от физически лица клиенти, Ваше ще е задължението да подавате декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и да заплащате авансово данък.
На основание чл. 67, ал.1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл. 43, ал.6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Ако не се впишете като самоосигуряващо се лице, когато платец на доходите е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължението е на платеца на дохода за удържане на авансов данък и подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Когато доходът е получен от физически лица-клиенти, Вие ще следва да подавате декларация за авансово облагане по чл. 55 от закона.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр.4001) се подава от физическите лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Следователно, за получените доходи от онлайн курсове от физически лица-клиенти, Вие ще сте задължен да подавате декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за тримесечието на придобиване на дохода. Срокът за второ тримесечие е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, а именно 31.07.
Годишният доход от упражняваната свободна професия като йога инструктор следва да се отрази в Приложение № 3 (таблицата за доход от свободна професия код 306) към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Обръщам Ви внимание на посоченото обстоятелство, че таксата за посещение на онлайн курсове не е задължителна, а по желание. Следва да имате предвид, че при осъществяване на професионалните услуги и обявена такса за същите, за целите на облагането се приема, че сте реализирали приходи от всички ползватели на услугата и следва да се отчете доход от всички клиенти, на които е предоставена.
При обявена цена за участие в курса, възможността тя да не се заплаща не е допустима с оглед това, че се създава възможност за отклонение от данъчно облагане и невъзможност за извършване на контрол върху реализираните приходи.
Ако извършвате безплатни курсове за определени групи клиенти или по определен повод, те следва да са такива за всички клиенти на този курс. Безвъзмездното му провеждане да е заложено в регламента на курса и да важи за всички допуснати участници. Организацията на безплатните курсове следва да е достатъчно стриктно извършена и документирана, за да не буди основание за заобикаляне на данъчното облагане.
По прилагане на осигурителното законодателство:
За дейността си по организиране на онлайн курсове по йога, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 иличл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице – образец ОКд-5). Самоосигуряващите се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание според разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. В ЗЗО липсва аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да дава право на избор за здравно осигуряване на лицата, на които е отпусната пенсия.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 – 6 (самоосигуряващите се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение) от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Задължение за внасяне на осигурителни вноски, за Вас възниква при упражняване на трудова дейност на някое от основанията посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).
Обръщам Ви внимание, че ако едновременно с дейността като самоосигуряващо се лице полагате труд без трудово правоотношение, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, според която за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).