ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
В Дирекция ОДОП … постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-214 от 05.09.2018 г., допълнено с писмо с вх. № 96-00-241#1/11.09.2018 г., относно прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българска фирма регистрирана по ЗДДС притежава собствен недвижим имот, който предлага за настаняване на туристи, ползвайки он-лайн платформата на Airbnb, дружество регистрирано за целите на ДДС в Ирландия. Българската фирма отговаря на всички условия за хотелиер съгласно Закона за туризма. Фирмата се регистрира на сайта на Airbnb при условията, посочени в приложения договор.
Зададени са следните въпроси:
1. Налице ли е доставка между българската фирма и Airbnb и какъв е характера на доставката?
2. Налице ли е доставка между българската фирма и клиента /гостите/ и какъв е характера на доставката?
3. Налице ли е доставка между Airbnb и клиента /гостите/ и какъв е характера на доставката?
4. Какво е данъчното третиране и документиране на доставките?
5. Коя е датата на данъчното събитие на всяка една от доставките?
6. Каква е данъчната основа на всяка една от доставките?
7. Необходимо ли е регистриране и отчитане на получените суми чрез фискално устройство /касов апарат/ от страна на дружеството?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: От приложения към запитването договор става ясно, че Airbnb е онлайн пазар, който позволява на регистрирани потребители и трети страни /като Вашето дружество/ да комуникират и осъществяват директен контакт с членове, който резервират услуги по настаняване, т.е. в конкретния случай българското дружество получава посредническа услуга от данъчно задължено лице.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Втори въпрос: От приложената в запитването фактическа обстановка не става ясно, дали българското дружество е категоризирано. Предвид липсата на достатъчно факти и обстоятелства в запитването е от значение да се уточни, че различните туристически обекти в които се извършва настаняване следва да са категоризирани по реда на чл. 111 и сл. от Закона за туризма /ЗТ/.
Самите туристически обекти са изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 2 от ЗТ. В т. 1, б. „а“ и б. „б“ на разпоредбата е посочено, че като туристически обекти клас А се третират хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, а от клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Предвид гореизложеното, при предоставяне на ползването на категоризиран по реда на ЗТ обект, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведения – мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги.
Доколкото в настоящият случай се касае за настаняване на туристи, е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка 9 на сто на основание чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, при условие, че притежавате документите визирани в чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС.
Трети въпрос: Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което, за да получите конкретен отговор относно наличието на доставка между Airbnb и клиента /гостите/ характера на същата, запитването следва да бъде подадено от заинтересованото лице Airbnb или клиента /госта/ с идентифициращи подателя данни. Запитванията следва да са подписани от представляващия подател или от упълномощено лице, след представяне на пълномощно.
Четвърти въпрос: По отношението на получената от българското дружество посредническа услуга с доставчик Airbnb, за която данъка е изискуем от получателя, предвид отговора на първи въпрос, начисляването се извършва чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС и отразяването му в дневника за продажби и справка декларация в съответния данъчен период.
В случаите на доставки по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС /настаняване/, данъкът е изискуем от доставчика регистрирано по закона лице. Същият е лицето платец на данъка, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Налице е задължение за издаване фактура от регистрирания по ЗДДС хотелиер /българското дружество/ за извършената доставка на услуга /настаняване/ или при получаване на авансово плащане /чл. 113, ал. 1 от ЗДДС/. Когато получател по тези доставки е юридическо лице, издаването на фактура е задължително. Когато получател е физическо лице, фактура може да не се издава, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. За тези доставки се съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
Пети въпрос: На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която посредническата услуга е извършена от страна на Airbnb.
Датата на възникване на данъчното събитие за доставката извършена от хотелиера /българското дружество/ също се определя съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и това е датата, на която услугата е завършена. В случаите когато хотелиерът предоставя услуга настаняване, включваща една или повече съпътстващи услуги, датата на данъчното събитие се определя в зависимост от датата на завършване на основната услуга – нощувка. Едновременно с това, когато хотелиерът предоставя няколко последователни нощувки, е налице една единствена доставка по настаняване, за която данъчното събитие възниква на датата на завършване на комплексната услуга.
Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на извършено плащане за доставка, преди да е възникнало данъчно събитие за същата, данъкът става изискуем при получаване на плащането, като същият се счита включен в полученото плащане.
Шести въпрос: На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Данъчна основа при доставката на услуга по настаняване, предоставена от хотелиер, се определя по правилото на чл. 26, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че:
– всички елементи, с които се увеличава данъчната основа, се облагат с намалената данъчна ставка в размер на 9 на сто.
– туристическият данък по Закона за месните данъци и такси /ЗМДТ/ се включва в данъчната основа на настаняването /чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/;
– данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на датата на възникване на данъчното събитие /чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС/.
Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /чл. 26, ал. 6 от ЗДДС/.
Седми въпрос: Въпросът, свързан с регистриране и отчитане на получените суми чрез фискално устройство /касов апарат/ от страна на дружеството е изпратен за отговор по компетентност в ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.