Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 20-28-144 от 26.04.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество, което не е ригистрирано по ЗДДС ще купува втечнен газ от Турция. Същият ще се превозва с танкер до клиент в Русия. В България няма да се открива банкова сметка. Такава ще бъде открита в Русия и от там ще се извършват разплащания с доставчици и клиенти.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Българската фирма трябва ли да се регистрира по ЗДДС и на какво основание?
2. Българската фирма какво ще отчита в България?
3. Според българското законодателство, с какви документи следва да разполага фирмата за горепосочените доставки?
4. Необходима ли е някаква друга специална регистрация?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: На задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Това лице е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота.
Облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Облагаема доставка, предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се отговори на въпроса дали дружеството подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 96 от ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката на стока.
Когато предмет на доставката е стока /какъвто е конкретният случай/, мястото на изпълнение се определя съгласно чл. 17 от ЗДДС. По смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
За българското дружество, като доставчик на стока /втечнен газ/ ще е налице доставка с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, тъй като стоката се транспортира от територията на Турция до територията на Русия.
В тази връзка, следва да се има предвид, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС и се подчиняват на данъчното третиране на законодателството на държавата по мястото на изпълнението им, т.е. за дружеството не възниква задължение за регистрация по ЗДДС.
Втори въпрос: Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. Определение за „място на стопанска дейност“ е дадено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, съгласно което място на стопанска дейност е това по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Във всяка спогодба, по която Република България е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.
Компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/ е да преценява дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български предприятия. Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне консултация с данъчната администрация на съответната чужда държава. Необходимо е да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва дейността в чужбина, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други.
В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Русия, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото /СИДДО/, обнародвана в ДВ, бр. 3 от 09.01.1996 г. в сила от 08.12.1995 г. /спогодбата/.
При условие, че по силата на спогодбата българското дружество ще формира МСД, то ще облага с данък финансовият си резултат от дейността, формиран в Русия. Приходите и разходите отчетени в чуждата държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в България и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат. Документите, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон /чл. 5, ал. 2 от ЗСч/.
При определяне на окончателния данъчен резултат за българското дружество се прилага предвиденият в спогодбата метод за освобождаване от двойно данъчно облагане. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане „освобождаване с прогресия“ на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Такива доказателства се изискват, когато се прилага метод за освобождаване „данъчен кредит“.
Ако българското дружество не е създало МСД в чуждата държава, то подава годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО без приложение № 2 и доколкото има отчетен и деклариран корпоративен данък го внася в бюджета на основание чл. 93 от закона. С годишната данъчна декларация се декларират и данъците върху разходите и всички други данни, които се изискват от предприятието.
Откриването на банкова сметка в Русия е свързано с движението на паричните потоци на дружеството. От запитването не е ясно защо няма да има банкова сметка в страната, по която да се превеждат паричните средства от сделки, които ще се документират в Република България. ЗКПО не съдържа регламент дали е правилно разплащанията да се извършват в Русия, тъй като законът дефинира правила за данъчно третиране на приходи, разходи, активи, пасиви и взаимоотношения. Становище как е правилно по силата на закон, да се извършват разплащанията, следва да потърсите от органи, които имат компетентност по прилагането на други нормативни актове, свързани с правилата за разплащания. За целите на данъчното облагане е важно да има документална обоснованост на счетоводните разходи и приходи, активи, пасиви и взаимоотношения, които формират счетоводния финансов резултат на дружеството, който е базата за определяне на данъчния такъв и размера на корпоративния данък. Като окончателен комплексен резултат от дейността на българското дружество и във връзка с изготвянето на отчетните форми към годишния финансов отчет за дейността е задължително изготвянето на паричен отчет по смисъла на СС № 1 – Представяне на финансови отчети и СС № 7 – отчети за паричните потоци.
Независимо дали в чуждата държава ще се формира МСД или не, при определяне на печалбите от сделките и облагането с корпоративен данък ще е приложимо българското счетоводно и данъчно законодателство, съгласно чл. 1, т. 1; чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКПО.
Трети въпрос: Документирането на доставките за извършените от дружеството продажби се извършва по реда на чл. 113 от ЗДДС. На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на глава единадесета, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
Предвид чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва – съответната разпоредба на закона.
В ЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи други документи, които лицето трябва да притежава за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 3, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Четвърти въпрос: Въпросът, свързан с необходимостта от друга специална регистрация във връзка с търговия с втечнен газ има характер на правна консултация и не е свързан с прилагане на данъчното и осигурително законодателство, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.