Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ 94

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/

В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-191 от 31.07.2019 г., относно прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Кооперацията е регистриран земеделски производител на непреработена земеделска продукция в района на Община Х. Една от културите, които се произвеждат е пипер. Част от продукцията ще се продава на „…. България“ ЕООД. Същата работи с каси на ………….. SYSTEMS Austria. За целта, кооперацията е получила от … SYSTEMS Austria чрез заявка 3200 бр. каси, за които се плаща наем 0,73 евро. На фирмата се плаща депозит за тези каси по 3,50 евро на брой. Депозитът ще бъде възстановяван от „……….. България“ ЕООД с покупките на пипера, като касите ще се фактурират с отделна фактура без да се начислява ДДС. Приложени са копия на документи, включително фактура № …/29.07.2019 г. за платен депозит на касетки.
Зададени са следните въпроси:
1. Платеният към …. SYSTEMS Austria депозит вътреобщностно придобиване на стока ли е или е услуга и следва ли да се съставя протокол?
2. Върху депозита, който ще бъде възстановен от „…. България“ ЕООД, следва ли да се начислява ДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на представени договори с … SYSTEMS Austria и „….. България“ ЕООД, изразявам принципно становище:
Първи въпрос: За определяне данъчното третиране на платения от Вас депозит е необходимо първо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 5 и чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане на облагаема доставка.
В Решение на СЕС по дело С-277/05 съдът напомня понятието за пряка връзка между доставената услуга и получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми представляват една действителна насрещна престация за доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.
В този смисъл е становище изх. № 91-00-141 от 08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП. Допълненото становище се основава на решения на СЕС и ВАС. Във визираните документи е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за нея и не обуславя изискуемост за ДДС за размера на плащането.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка
2. Предмет на вътреобщностното придобиване да са стоки
3. Възмездност на придобиването
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
Тъй като предмет на доставката не е нито стока нито услуга, при условие, че е предвидено с този паричен депозит да бъдат прихванати /покрити/ евентуални бъдещи задължения по повод на доставка, като това прихващане е само способ за погасяване на насрещно вземане, без да се променя факта на тяхната дължимост и правната им природа, то може да се приеме, че на датата на плащане на депозита не е налице както ВОП, така и доставка на услуга, и за получената фактура не следва да се съставя протокол по чл. 117 от ЗДДС и да се начислява данък.
Втори въпрос: В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС е посочено изрично какво не се включва в данъчната основа. В т. 2 на чл. 26, ал. 5 на закона е посочено, че в данъчната основа не се включва стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, правилно в издадената от Вас фактура за продажбата на пиперки не сте включили стойността на касетките.
За депозита, който ще се плаща от „….. България“ ЕООД не следва да се издава фактура при условие, че не е налице доставка.
Следва да имате предвид, че предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, освободена доставка е договарянето на гаранции и сделка с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредиторите.
Съгласно чл. 135, пар. 1, б. “в” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, държавите членки освобождават от данък върху добавената стойност договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредите.
При тълкуване на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с нормата от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, която е транспонирана в ЗДДС, следва да се приеме, че в обхвата на освобождаването, регламентирано с този член, следва да се считат включени всякакви обезпечения на парични вземания /кредити/, каквито освен гаранциите са поръчителството, залогът и ипотеката.
Предвид гореизложеното, считам, че депозитът за касетките не попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, т.е. не е налице доставка на финансова услуга.
Издадената от Вас фактура № …/29.07.2019 г. е погрешно издадена и за нея следва да се приложи реда, посочен в чл. 116 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар