Изх. № 24-37-49
Дата:25.11.2015 год.
ЗДДС, чл. 78;
ЗДДС, чл. 115.
Относно: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Вна(НАП) е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 24-37-49 от 13.08.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на ЗДДС, като излагате следната фактическа обстановка:
По силата на Нотариален акт № … СД „…”, като собственик на незавършена сграда с отстъпено право на строеж, прехвърля на „…” ЕООД правото на строеж върху част от имота за сумата от 42 500 лв. За доставката е издадена фактура № …./31.07.2014 г., в която освен правото на строеж, прехвърлено с нотариалния акт, са фактурирани и извършените към този момент строително монтажни работи на стойност 200 000 лв. Купувачът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит на начисления ДДС по фактурата.
При извършена ревизия на дружеството- получател по доставката /купувача/, е издаден ревизионен акт, в който на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за част от данъка по посочената фактура. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, потвърден с Решение № …..от м.07.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП – …. Същото е връчено на 13.07.2015 г. и не е обжалвано, поради което ревизионният акт е влязъл в сила. Служебно известен факт е, че на доставчика не е извършена ревизия за данъчния период, през който е издадена и отразена фактурата в дневника за продажбите и справката-декларация по ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. След като органът по приходите е направил констатация, че начисленият ДДС по фактурата е неправомерно начислен, как може доставчикът да си го възстанови?
2. Констатацията на органите по приходите достатъчно основание ли е за издаване на кредитно известие към вече издадената от доставчика фактура?
3. Ако отговорът е положителен, трябва ли да се спази 5-дневният срок за издаване на кредитното известие от настъпване на данъчното събитие, което евентуално би било датата на влизане в сила на издадения ревизионен акт?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Чл. 115 от ЗДДС урежда случаите, при които доставчикътиздава известия, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.
Във връзка с необходимостта да се приложи данъчно третиране, осигуряващо неутралността на данъка, следва да се има предвид практиката на Съда на ЕО. В Решение на СЕС по дело С-111/14 – „ГСТ – Сървиз АГ Германия“Съдът е постановил, че за да осигурят неутралитета на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност. Когато обаче издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на ДДС изисква фактурираният ДДС, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. Аналогични са и изводите в Решение на СЕС по дело C 138/12- „ Руседеспред“, т. 26 и 27).
Вконкретния случай, ако получателят е погасил задължението, определено в резултат на непризнатия му с ревизията размер на данъчен кредит по доставката, с което би бил отстранен напълно рискът от загуба на данъчни приходи, възможността за корекция не би зависело от добросъвестността на доставчика.
Предвид обстоятелството, че получателят по доставката не е обжалвал Решение № …..2015 г. на директора на Дирекция ОДОП – …., може да се приеме, че същият е възприел за правилна тезата на органа по приходите относно данъчната основа на доставката. При положение, че и доставчикътприеме, че с оглед договореното от страните към момента на нотариалното изповядване на сделката е издал фактура, в която е начислил данък върху данъчна основа, определена в по-голям размер от договорената с нотариалния акт, следва да издаде кредитно известие. В случая в хода на ревизия на получателя с ревизионен акт е направена корекция по чл. 78 от ЗДДС, и ако в последствие доставчикът издаде кредитно известие, за осигуряване приложението на принципа за неутралност на данъка получателят не следва да отразява издадения документ за корекцията (кредитно известие за изменение на данъчната основа в намаление)в дневника за покупки, и в справката-декларацията за данък върху добавената стойност, предвид обстоятелството, чекорекцията вече е извършена в хода на ревизията и с оглед недопускане надвойно облагане.
В случай, че след издаването на кредитното известие страните по сделката постигнат съгласие относно увеличение на договорената с нотариалния акт данъчна основа, което се обективира по съответния ред, доставчикът следва да издаде дебитно известие. Известието следва да се отрази от доставчика в дневника за продажби за данъчния период, през който е издадено. При изменение на данъчната основа в увеличение и наличие на издадено съгласно чл. 115 от ЗДДС дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от ППЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘