Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ 98

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. с вх. № 96-00-216/25.08.2021 г., в което се отправят въпроси относно приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изразявам следното становище:
В писмото Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Единият от съдружниците в дружество с ограничена отговорност е починал на 09.06.2021 г. Дружеството ще изплати договорената сума на наследниците на починалия.
Във връзка с изложеното, задавате въпроса: Трябва ли върху изплатената сума да се удържа данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ?
Предвид неизяснената фактическа обстановка изразявам принципно становище, съгласно действащото данъчно законодателство.
Не е посочено дали е изплатен ликвидационен дял или дивидент от дружеството или става въпрос за друга сума. Не посочвате дали наследниците са станали съдружници и в последствие напускат дружеството и им се изплаща сума /дивидент, ликвидационен дял/ или първоначално не са заявили желание и не стават съдружници.
Съгласно чл. 127 от Търговския закон /ТЗ/, всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството с ограничена отговорност, а според чл. 123 от ТЗ правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял.
В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Правото на наследяване на дружествен дял възниква при настъпването на юридическо събитие /смърт на съдружник/, за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Следва да се отбележи, че според практиката на съдилищата, наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници /напр. Решение № 161 от 11.01.2011 г. по т.д. 28 от 2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение/. При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай, наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник.
В този смисъл, ако във вашият случай наследниците не са приети за съдружници, изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество, както и на дял от годишната печалба на дружеството за времето до прекратяване на членството на наследодателя, не представлява изплащане на ликвидационен дял на съдружник, по причина, че наследникът на починалия съдружник няма качеството на съдружник в дружеството на своя наследодател.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, на облагане по реда на същия закон подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Ето защо, изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество представлява получаване на имущество по наследство и не се смята за придобит доход за целите на облагането по реда на ЗДДФЛ.
При условие, че сумата, която ще се изплати има друг характер или се получава от наследник, който вече е приет за съдружник и има това качество, горецитираната разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се прилага.

Оценете статията

Вашият коментар