Изх. № 26-И-144
Дата:18.05.2015 год.
ЗДДС, чл. 133, ал. 6;
ЗДДС, чл. 135, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 63.
Относно: прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Внае постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 26-И-144 от 09.04.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на ЗДДС, като следва:
1. На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС и във връзка с параграф 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, съществуват ли между Република България и Конфедерация Швейцария правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003), въз основа на които … да бъде освободено от задължение да бъде регистрирано чрез акредитиран представител?
2. Представлява ли Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, правен инструмент за взаимопомощ по смисъла на параграф 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 от ЗДДС в компетентната съгласно чл. 8 от ДОПК териториална дирекция на Националната агенция за приходите Съгласно чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
С оглед текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка. Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е изложено в чл. 1, § 2 от същия. Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация (чл. 4), за връчване на съобщения (чл. 5), за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13), за събиране (чл. 9) и изплащане на вземания(чл. 6). Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид (чл. 26). Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата. В СИДДО не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. От друга страна предвиденият в споразумението ред за обмен на информация (чл. 10) е приложим за ограничен брой случаи, в които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със „същото ниво на незаконност“ съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Между ЕС и Швейцария е подписано и Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г. Същото, обаче, макар и да предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, се прилага само в тези от случаите, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство. Споразумението предвижда и праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество. Поради това считам, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Видно от цитираните законови норми, относно лицата, установени в трета страна, с която страната ни няма правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване на закона.
С оглед на обстоятелството, че между Република България и Конфедерация Швейцария липсва правeн инструмент за взаимопомощ, считам, че за акредитираният представител липсва основание да бъде освободен от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘