Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-291 от 02.12.2020 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС, купува стоки от държава членка на Европейския съюз /ЕС/ – Австрия. Тази закупена стока българското дружество ще продава в Дубай. Стоките няма да се транспортират до България, а ще се изпращат от Австрия до пристанище Генуа в Италия, от където стоката ще се транспортира по вода до Дубай. Ще се извърши митническо деклариране от името на българското дружество, но в Италия, чрез посредник – митнически агент.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли на задължителна регистрация по ДДС българската фирма в Италия предвид, че стоките пристигат в Италия, където се извършва митническото посредничество?
2. Има ли право българската фирма на данъчен кредит за закупените от Австрия стоки?
3. Във фактурата за продажба към Дубай, кой член следва да се посочи за нулева ставка на данъка, предвид, че стоката не е пристигнала до България и не става въпрос за износ?
4. В коя клетка на дневника за продажби следва да бъде отразена продажбата към Дубай?
5. Фактурата за авансово плащане за износ в коя клетка на дневника за продажби следва да се отрази, предвид, че износа физически няма да се осъществи в следващите няколко месеца?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос:
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Аналогична е нормата на чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС.
По отношение на доставките на стоки, извършвани от българското дружеството от територията на държавата членка, от където се купуват стоките – предмет на доставката, считам, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Доколкото, съгласно изложената фактическата обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество – доставчик, установен в Австрия и това е местонахождението на стоката, откъдето същата се транспортира до Италия и от там до Дубай, мястото на изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС е в Австрия, т.е. извън територията на страната.
Също така, следва да имате предвид, че в случаите, при които българското дружество е закупило стоката от една държава членка и тази стока е транспортирана до територията на друга държава членка и от там се извърши последващата продажба на стока, тази доставка, съгласно правилата за място на изпълнение на доставката на стока, е с място на изпълнение на територията на съответната държава членка, където се намира стоката.
В допълнение, последното налага необходимостта от съобразяването с разпоредби в областта на ДДС законодателството в съответната държава членка, където се намира стоката, тъй като българското дружество ще осъществи доставка в тази държава.
Тъй като въпросът е свързан с прилагане на данъчно законодателство на държава членка на ЕС /Италия, Австрия/, НАП не е компетентна да изрази становище.
Втори въпрос:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
При условие, че доставчикът на българското дружество е лице, регистрирано за целите на ДДС в страната си по регистрация, за българското данъчно задължено лице ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от същия, а именно – територията на страната, при условие, че стоките се транспортират между държави членки.
Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
В случаите на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, за начисления данък върху добавената стойност с протокол по чл. 117 от закона, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-536/08 и C-539/08 Facet Trading BV, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава членка, няма право да приспадне начисления данък върху добавената стойност по получено вътреобщностно придобиване.
Трети, четвърти и пети въпрос:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че стоката не се транспортира от територията на страната до трета страна, а от територията на друга държава членка до трета страна, поради което чл. 28, ал. 2 от ЗДДС е неприложим, т.е. не е налице нулева ставка на данъка.
Мястото на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е извън територията на страната, тъй като местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя е извън територията на Република България.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Основанието за неначисляване на данък в издаваните от Вас, в качеството на данъчно задължено лице – доставчик, документи е нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Издадените от дружеството фактури /вкл. и за получен аванс/ следва да намерят отражение в дневника за продажби в кол. 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“, както и в справката декларация за съответния данъчен период.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.