Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-55 от 16.02.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Фирма, регистрирана по ЗДДС осъществява дистанционни продажби в Европейски съюз и продажби в трети страни. Стоките, които предлага много често се изработват след направена поръчка, поради което срока за изпълнение е около един месец. Дейността се осъществява чрез електронен магазин, базиран на платформа ETSY. При направена заявка, клиентите заплащат на платформата, която превежда парите на фирмата всеки вторник от седмицата. Единичната стойност на извършените продажбите в трети страни е много често над 500 лв, поради което е необходимо изготвяне и обработка на митнически документи, независимо, че продажбите са на физически лица. Транспорта на пратките се извършва с куриерска фирма, която предоставя митническа декларация и фактура за извършения транспорт или с Български пощи. Документа, който издават Български пощи е фактура и справка с номер на проследяване на пратката, декларирана стойност, адрес и име на получателя. При предаване на пратка се издава инвойс с дата, която съвпада с датата на предаване на пратката. За счетоводството се издава фактура с дата, съвпадаща с датата на покупката /плащане/ от физическото лице.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Документа, който издават Български пощи достатъчен ли е за доказване на износ при условие, че е съпътстван от всички останали изисквани от ПЗПДДС документи, но липсва митническа декларация?
2. Когато има дистанционна продажба с митническа декларация за износ, кога настъпва датата на данъчно събитие – при получаване на парите за извършената продажба в платформата, при получаване на парите по сметката на фирмата или при предоставяне на стоката на куриерската фирма за транспорт?
3. Тъй като продажбите са на физически лица, задължително ли е издадените на физическите лица фактури свързани с износа да се включват в дневник продажби или е достатъчно включването на изготвен обобщен отчет в който са описани всички издадени фактури?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос:
Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства за облагане с нулева ставка на данъка върху добавената стойност на доставка по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, са регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Съгласно т. 1 на посочената разпоредба /изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г./ доставчикът следва да разполага с митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство.
На основание чл. 269, ал. 1 от Закона за митниците, стоките в пощенска пратка, предназначени за трети страни, чиято стойност не надвишава левовата равностойност на 1000 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза. Съдържанието на пратката следва да бъде описано от изпращача в CN22 и/или в CN23.
Предвид промените в митническото законодателство на ЕС във връзка с прилагането от 1 май 2016 г. на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, от 01.07.2016 г. е в сила нова инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и „Български пощи“ ЕАД при митническото оформяне на международни пощенски пратки.
Във връзка с влизането в сила на новата инструкция, Агенция „Митници“ е уведомила НАП, че стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1000 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза, като за доказване на доставка с нулева ставка на ДДС по чл. 28 от ЗДДС в съответствие с чл. 21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с митническа декларация CN22 или CN23.
В случай, че прилагате чл. 28 от ЗДДС и не се снабдите с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
Предвид гореизложеното, фактурата, издадена за колетна пратка и документа за приета колетна пратка не са достатъчни, за да се приложи нулева ставка на данъка.
Втори въпрос:
Общото правило за дата на възникване на данъчното събитие е регламентирано в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
Изключение от общото правило за определяне на датата на данъчното събитие е регламентирано в чл. 25, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, датата на данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.
Предвид изложеното, за извършените от дружеството продажби на стоки /изпращани извън територията на Европейския съюз/ чрез поръчки по пощата или по електронен път, датата на данъчното събитие се определя по реда на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС и възниква на датата, на която дружеството получи плащането.
Трети въпрос:
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. В случая следва да имате предвид и ал. 3 на същата законова норма в която е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В случаите, в които фактурата по искане на потребителя е издадена едновременно с фактическото предоставяне на стоката, но преди извършване на плащането, датата на възникване на данъчното събитие не се променя и се определя съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.
На основание чл. 119 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС регламентира, че за доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
ЗДДС изисква регистрираното лице да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени /чл. 124, ал. 2 от ЗДДС/. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактурата, идвестието към фактура и протоколът.
В този смисъл, при условие, че за всеки износ сте издали фактури, независимо, че получателите са данъчно незадължени физически лице, същите следва да намерят отражение в дневника за продажби на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Обобщена информация под формата на отчет по чл. 119 от закона може да се включи за доставки, за които не сте издали фактура.