Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-78#2 от 25.03.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дилър на употребявани автомобили, регистриран по ЗДДС, придобива автомобил от италиански дилър. За придобиването е заплатил транспортен разход на български превозвач, регистриран по ЗДДС. За този съпътстващ разход, купувачът е ползвал данъчен кредит.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е използван данъчният кредит за съпътстващ транспортен разход?
2. При определяне маржа на цената, въпросният съпътстващ транспортен разход ще се включи ли във формулата по чл. 88, ал. 1 от ППЗДДС – с начисления ДДС или без начисления ДДС?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДДС, дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по глава седемнадесета от закона – специален ред на облагане маржа на цената.
Предвид изложеното, за българското дружество възниква право на приспадане на данъчен кредит за получената транспортна услуга, във връзка със закупения автомобил, за който е приложен специалният ред на облагане на маржа на цената.
Втори въпрос:
Когато при продажба на автомобили втора употреба, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, редът и начинът за определяне на данъчната основа е регламентиран в член 145, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа на доставка на стоки по смисъла на тази разпоредба е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Според ал. 2 на чл. 145 от ЗДДС, данъчната основа не може да бъде отрицателна величина.
Формулата по чл. 88, ал. 1 от ППЗДДС е отражение на разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС.
Д = [(ЦПро – ЦПок) / (100 + ДС)] x ДС , където:
Д е дължимият за доставката данък;
ЦПро – общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
ЦПок – сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъкът по закона;
ДС – ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета от закона.
Видно от изложената разпоредба е, че за да се определи данъчната основа, върху която да се начисли ДДС, когато дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, следва да се вземе предвид сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за покупката на самата стока втора употреба. В тази сума не се включват извършените услуги, направени допълнително във връзка със закупуването на стоката. В конкретният случай, разходите за транспорт, за които притежавате данъчен документ, издаден от друго лице, различно от чуждестранното лице – дилър, не следва да се включват в цената по чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
На практика този разход /за транспортна услуга/ би следвало да намери отражение при формиране на продажната цената на автомобила втора употреба по чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като повишава неговата стойност. При определяне на продажната цена, в разхода за транспорт не следва да се включва платеният от българското дружество ДДС, тъй като по издадената от доставчика фактура с предмет транспорт на стоки, дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДДС.