Прилагане на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване от 20.12.2019 г., относно прилагане на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18/2006г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Фондация „………..“ е нестопанска организация и не се отчита пред НАП. Същата изгражда в партньорство с Община ……… център за хипотерапия с лечебна езда на коне от деца с увреждания от социалните домове в Област ……… За тези деца ездата на коне ще бъде безплатна, но за желаещите външни граждани и семейства, услугата ще се таксува от пет до десет лева за час. Фондацията желае да издава билети, но не знае дали това е законно. По този начин фондацията възнамерява да покрие разходите за конете и грижите за тях. В запитването е уточнено, че с предоставянето на тази услуга не се цели печалба.
В тази връзка е поставен въпросът: Как следва да се отчитат плащанията от външни граждани и семейства?
Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
На основание чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) принципно е определено, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство, в т.ч. и юридическите лица с нестопанска цел.
От посоченото до тук е видно, че юридическо лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Най-общо преценката дали резултатът (печалбата) от дадена дейност не подлежи на облагане по реда на ЗКПО може да се базира на следния примерен критерий:
– се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
– цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти.
С оглед на посочените по-горе критерии и доколкото в запитването не е посочен нормативен акт, който задължава фондацията да извършва тази дейност, както и неяснотата по формиране на цената на предоставяната услуга (заплащана сума за час) следва да се приеме, че е налице извършване на сделки по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Следователно, фондацията е задължена да се облага по реда на ЗКПО и да подава годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, когато осъществява сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или е данъчно задължена за данък върху разходите.
Съгласно т. 5.3. от счетоводен стандарт (СС) 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност“ при извършване на стопанска дейност от предприятия с нестопанска дейност в отчета за приходите и разходите на отделен ред се отразява печалбата и загубата от тази дейност. На основание т. 8.2 от стандарта, когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност съгласно изискванията на СС 1 „Представяне на финансови отчети“. При спазване на разпоредбите на счетоводното законодателство печалбата, реализирана от стопанската дейност, след нейното облагане с корпоративен данък, ще може да се ползва за подпомагане на идеалната цел на фондацията.
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Юридическите лица с нестопанска цел, каквито са фондациите, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми.
Видно от гореизложеното, всички приходи от стопанската дейност на фондацията, включително от предоставянето на услугата – езда на коне на външни лица, следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирани фискални устройства.

Оценете статията

Вашият коментар