ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № ……..01.07.2019 г., с което поставяте запитване относно прилагане на норми на ЗКПО и ЗДДС.
Описвате следната фактическа обстановка:
Дружество е регистрирано по ЗДДС по общия ред и възнамерява да извършва следната дейност:
* разработване и внедряване на системи за управление;
* вътрешни одити на системи за управление;
* годишна поддръжка и развитие на системи за управление.
Клиентите на предприятието ще са физически и юридически лица.
Във връзка с бъдещата дейност дружеството ще извършва плащания към специализирани държавни органи и организации от Европейския съюз и трети страни за акредитация. Същата представлява официално признаване на компетентност за изпълнението на конкретни дейности и се извършва от специализиран държавен орган или организация.
След успешно приключване на процедурата се издава сертификат за акредитация със срок на валидност, за което също се издава фактура и съответно се прави плащане от дружеството към държавния орган или организацията, издал сертификата.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Плащанията, които следва да извършва дружеството, попадат ли в обхвата на авторски и лицензионни възнаграждения или възнаграждения за технически услуги, подлежащи на облагане с 10% данък при източника?
2. Следва ли да се издаде протокол по чл. 82, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, който ще се включва в дневниците за покупки и продажби?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
Акредитацията представлява официално признаване на компетентност за изпълнението на конкретни дейности и се извършва от специализиран държавен орган. За България това е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Агенцията е член на Европейската организация за акредитация и е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация в следните области:
• лаборатории за калибриране;
• лаборатории за изпитване;
• органи за контрол;
• органи за сертификация на продукти;
• органи за сертификация на персонал;
• органи за сертификация на системи за управление.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), акредитацията се извършва при условията и по реда, определени в закона и в утвърдените процедури и правила за акредитация на агенцията. При установяване, че лицето отговаря на изискванията и на процедурите за акредитация на агенцията, изпълнителният директор на агенцията издава заповед и сертификат за акредитация в срок един месец от представянето на писменото становище на комисията по акредитация. Сертификатът за акредитация се издава за срок от 4 години и удостоверява компетентността на акредитираните лица да извършват дейности по оценяване на съответствието на посочения в него адрес по местонахождение.
При изплащане на суми за услуги по акредитация към български държавен орган, квалифицирането на доходите на възнаграждения за технически услуги и авторски и лицензионни възнаграждения не е от значение, тъй като данък при източника се дължи само, когато се изплащат доходи на чуждестранни юридически лица.
В разпоредбите на § 1, т. 8 и т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, е посочено, че:
– авторски и лицензионни възнаграждения са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит;
– възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Определение на понятието „консултантски услуги“ липсва в ЗКПО и в другите данъчни закони, поради което смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение: консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализират процедурите, които се прилагат, сключените договори, уговорените права и задължения и друга информация, която не е предоставена със запитването. От значение за квалифицирането на доходите, които ще се изплащат към чуждестранните лица са нормативните изисквания и определения, които са въведени със съответните чужди законодателства. Установяването на елементи на определенията за възнаграждения за технически услуги и авторски и лицензионни възнаграждения в доходите, които ще се изплащат, може да стане само при наличието на документи, в които ясно са посочени задълженията на чуждестранното лице, което следва да извърши действията, свързани с акредитиране и издаване на сертификат. В този смисъл, ако при процеса на акредитация има елементи на посочените по-горе определения и същите могат да се определят (разграничат) като стойност, би следвало да се облагат с данък при източника, когато се изплащат доходи на чуждестранни юридически лица по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12 и §, 1, т. 8 и т. 9 от ЗКПО.
По Закона за данъка върху добавената стойност:
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че ще получавате услуги по акредитация, за което ще бъдат издавани фактури от организации от Европейския съюз и от трети страни.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Тъй като дружеството е данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за Вас възниква задължение за издаване на протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона. Издаденият протокол следва да намери отражение както в дневника за продажби на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, така и в дневника за покупки съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от същия закон.