Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на чуждестранно юридическо лице без място на стопанска дейност в страната

3_ 3395/08.11.2012 г. ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 1 ЗКПО, чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, чл.201, ал. 4 ЗКПО, § 1, т. 7 и т. 9 от ДР ЗКПО, чл. 202, ал. 2, т. 1 ЗКПО, чл. 13 ОТНОСНО: прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на чуждестранно юридическо лице без място на стопанска дейност в страната В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, поради което в проведения допълнително телефонен разговор и в изпратено писмо за предоставяне на допълнителна информация беше уточнено, че чуждестранно юридическо лице извършва дейност, свързана с посредничество при възстановяване на недължимо внесени данъци от физически и юридически лица в САЩ. Чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност в страната, но във връзка с осъществяване на дейността си смята да открие банкова сметка в българска банка. Механизмът на получаване на възстановения данък е свързан с издаването на поименни чекове на клиентите на чуждестранното юридическо лице, като чековете са на стойност равна на сумата на надвнесения данък след удържане на възнаграждение за извършената услуга. Чековете се осребряват след предоставянето им пред българската банка, в която американската фирма ще има разкрита банкова сметка. Българската банка ще изплаща на чуждестранно юридическо лице възнаграждение. Във връзка с горното се поставя въпросът подлежи ли чуждестранното юридическо лице на облагане с данъци в България? При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм., бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) изразяваме следното становище: Доколкото във фактическата обстановка на запитването не е конкретизиран видът на дохода, който предстои да се изплаща на чуждестранното юридическо лице от българската банка, както и не е приложен сключен договор между същото и българската банка, то настоящото становище има принципен характер. Също така следва изрично да се отбележи, че настоящото становище се базира на обстоятелството, че според изложената фактическа обстановка комисионната за извършената услуга по възстановяването на данъка се удържа от американското дружество, като поименните чекове са на стойност равна на сумата на надвнесения данък, намалена с възнаграждението за извършената услуга. При това положение при изразяване на становището изхождаме от допускането, че американското дружество във връзка с разкрита банкова сметка в българска банка е възможно да рализира доход от лихви или респективно полученото възнаграждение от банката да се квалифицира като друг вид доход. С оглед характера на възнаграждението, изплащано от банката на дружеството, са възможни следните хипотези: Доходите от лихви, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната на основание чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО. Понятието лихва е изяснено в § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО и по силата на тази норма „лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.” Следователно в случай, че върху депозираните в банковата сметка парични средства са начислени лихви от страна на банката в България, то за американското дружество е налице доход от източник в страната. На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал. 5 от същия закон, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В съответствие с чл. 195, ал. 2 от ЗКПО данъкът по чл. 195, ал.1 от същия закон се удържа от местните юридически лица (в настоящия случай банковата институция в Република България), които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО. На основание чл. 202, ал. 2, т. 1 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода-в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Дължимият данък по ал. 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. При положение, че с банката е договорено друг вид възнаграждение, което се изплаща на американското дружество, е необходимо да се определи вида на договорената услуга и да се прецени дали същото се дължи за извършени от дружеството технически услуги. Определението на понятието „възнаграждения за технически услуги“ се съдържа в § 1, т.9 от ДР на ЗКПО и съгласно посочената норма това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица, са доходи от източник в страната. Следователно, за да се квалифицира видът на възнаграждението, е необходимо да се анализира сключеният договор и да се прецени естеството и съдържанието на уговорените права и задължения на страните. Този извод съответства на разпоредбата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, според който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че между правителствата на САЩ и Република България е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 15.12.2008 г.). На основание чл. 13 от ЗКПО когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В Раздел трети на Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е регламентирана процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. В случай, че на американското дружество се удържи данък при източника в РБългария, следва да се има предвид, че съгласно чл. 201, ал. 4 от ЗКПО по искане на заинтересованото лице, за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица, се издава удостоверение по образец от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът. В заключение следва да се отбележи, че настоящото становище не претендира за изчерпателност като при наличие на по-подробна фактическа обстановка и приложени към нея документи може да се изрази по-конкретно становище относно прилагането на данъчното законодателство.
Становища на НАП

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »