Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ 124

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/

В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-139 от 01.07.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: През 2015 г. е закупен имот с къща, находящ се в с….. Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като са начислявани и плащани съответните данъци.
Изготвен е инвестиционен проект „Преустройство на жилищна сграда в къща за гости с пристройка, гараж и навес“, одобрен от община С на 30.05.2016 г. Проектът е изпълнен, като е издадено удостоверение по ЗУТ на 14.06.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство на жилищна сграда в къща за гости с пристройка, гараж и навес“. В техническия паспорт е записано вид на строежа: сграда; предназначение на строежа: за жилищни нужди.
Във връзка с настъпилите промени е подготвена нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирано, че сградата ще се използва за жилищни нужди, не е основно жилище и не се използва с търговска цел. При подаване на декларацията служител от отдел „Мести данъци и такси“ към община С е заявил, че следва обекта да се декларира съобразно издаденото по ЗУТ удостоверение, а именно къща за гости, което ще доведе до по-висок данък и такса смет.
Не са приети аргументите, че обектът не е регистриран по Закона за туризма и се нарушава основен правен принцип, а именно, че ще се плаща такса смет, която не е генерирана от обекта „къща за гости“.
Зададени са следните въпроси:
1. Като какъв следва да се приеме обекта – като къща за гости /според издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация по ЗУТ/ или като жилище/къща /както ще се ползва?
2. Следва ли и по кой закон и член да се подаде ново заявление за промяна на статута на обекта – от къща за гости в жилище?
3. Кой е документът, който следва да се признае от служителите в отдел „Местни данъци и такси“ за определяне на вида на обекта и съответно размера на местните данъци и такси?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на къща за гости е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба. Що се отнася до ЗМДТ, основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа.
За всяка отделна сграда в имота се подава отделна част II от декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази част II се вписва предназначението на сградата /отделната сграда/. В обяснението на т. 1, към част II на декларацията е посочено, че предназначението на сградата се определя от преобладаващото й предназначение.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно изречение второ на чл. 1 от Наредбата, с нея се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
В приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредбата се съдържа класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях.
Понятието „къща за гости“ законодателят е легализирал в определение, залегнало в разпоредбата на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма, съгласно която това е жилищна сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до домашните.
Предвид гореизложеното и при условие, че в одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа е вписано, че строежът е предназначен за жилищни нужди, къщата за гости следва да се декларира като жилищна сграда.
Втори въпрос: Следва да имате предвид, че съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ от ЗМДТ, при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Легално определение на понятието „промяна на предназначението“ се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. По смисъла на посочената правна норма „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.
С оглед изложеното до тук, при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда за Вас възниква задължение да подадете декларация по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от настъпване на промяната.
Трети въпрос: В ЗМДТ не е установено задължение за прилагане на доказателства от задълженото лице, но е регламентирана възможността служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане /чл. 12, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 18 от ЗМДТ/. Тяхна е преценката какви допълнителни доказателства да съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на задълженията. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройстваВъввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция «

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДСВъввръзка с

КСО, чл.9, aл. 2, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2

2_206/03.02.2012г.КСО- чл.4, ал.3, т.2 чл.9, ал.2, т.5От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте управител и съдружник в търговското дружество и Ви

документиране на извършена доставка, за която е получено авансово плащане съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_2394/15.08.2011г.ЗДДС, чл.113ЗДДС, чл.115Относно: документиране на извършена доставка, за която е получено авансово плащане съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Според изложеното в