Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ 128

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/

В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-145 от 19.06.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: През 1992 г. е реституиран недвижим имот – производствен обект, построен през 1936 г. като фабрика за лед и хладилни складове, намиращи се на адрес гр….., ул.“П“ № 13 и ул.“П“ № 15. Имотът е използван от „….. консерва“ през периода 1951 -1992 г. като хладилна база до реституирането му. Поради възрастта и състоянието на сградите, голяма част от тях са били в окаяно състояние, а друга част се е наложило да бъдат премахнати, като последните са отразени в Агенцията по кадастъра.
През 2014 г. един от наследниците подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Декларацията е попълнена по инструкции на служител „Местни данъци и такси“. Имотите са декларирани като търговски обект поради факта, че през периода 1996 г. – 2002 г. на имота се е осъществявала търговия. На 25.07.2002 г. с решение на …… окръжен съд е заличено „….“ ООД и апортираните в капитала на дружеството имоти като търговски обекти не съществуват след 2002 г. Собственици на имотите стават физически лица.
През 2017 г. поради възникнали различия в резултат на подадените от други съсобственици данни в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ са подадени декларации с актуални данни, във връзка с които след искане от страна на администрацията са представени документи от Агенцията по кадастъра за размера на имота и сградите, както и от Община …., район …. за типа строителство на наличните в имота сгради.
След обработка на декларациите, служител на „Местни данъци и такси“ към Община ….. твърди, че сградите трябва да се водят като търговски, независимо от наличните документи и следва да се подадат отново декларации, в които да се смени предназначението на сградите.
Към настоящия момент част от сградите продължават да се водят с търговско предназначение, а други като други нежилищни сгради, включително и сградите за енергопроизводство.
Зададен е следният въпрос: Как следва да бъдат декларирани в декларация по чл. 14 от ЗМДТ недвижими имоти, строени и трайно определени като производствени сгради и складове към производството, при условие, че част от тях не се използват, друга част се отдават под наем за различни цели, а трети се използват от собствениците.
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на производствени сгради и складове към тях е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба. Що се отнася до ЗМДТ, основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа.
За всяка отделна сграда в имота се подава отделна част II от декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази част II се вписва предназначението на сградата /отделната сграда/. В обяснението на т. 1, към част II на декларацията е посочено, че предназначението на сградата се определя от преобладаващото й предназначение.
От приложените към запитването две скици на поземлени имоти, находящи се в гр….., ул.“П“ № 13 и ул.“П“ № 15, е видно, че е определен начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно изречение второ на чл. 1 от Наредбата, с нея се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
В Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредбата /Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях/ към т. 3 „Производствени, складови и инфраструктурни сгради“ са посочени под код 400 промишлените сгради; код 410 сграда за енергопроизводство; код 460 складова база, склад; код 480 друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
От всичко изложено до тук и от приложените към запитването скици, може да се направи извод, че в т. 1, към част II на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се посочи, че сградата е нежилищна и е с производствено предназначение. При условие, че действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. Самият факт, че един имот е отдаден под наем, не означава, че същият е с търговско или друго нежилищно предназначение. Необходимо е да се установи какво е действителното използване.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *