Прилагане на ЗДДФЛ от частен съдебен изпълнител

ЗДДФЛ – чл. 9;чл. 10; чл. 29; чл. 43; чл. 55;
Относно: Прилагане на ЗДДФЛ от частен съдебен изпълнител
Във връзка с постъпило запитване вх. № …/04.07.2016 г.в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. …, Ви уведомявам за следното:
От представената фактическа обстановка става ясно, че сте стартирали дейност като частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ и имате регистрация като самоосигуряващо се лице. Във връзка с изпълнението на дейността си събирате такси за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия по закон, като размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението са определени с тарифа на Министерския съвет. Същевременно, съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, за събиране на таксите по изпълнението трябва да изготвяте Сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от Вас, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката сепосочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане /ал. 2 на същата разпоредба/.
Когато извършвате услуга на предприятие в общия случай съгласно нормата на чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 29 от ЗДДФЛ трябва „платецът на дохода“ да определи и удържи данък по ЗДДФЛ. Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43 от ЗДДФЛ, която регламентира, че нормата на ал. 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
В запитването излагате още, че в хода на дейността Ви като частен съдебен изпълнител постъпват парични средства по Тарифата за таксите и разноските на частни съдебни изпълнители, като допълнителни разноски. Това са разходи за:
а) такси за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество;
б) банкови такси и комисиони;
в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения;
г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи;
д) вещи лица;
е) пазачи;
ж) преводачи и тълковници;
з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи;
и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора – по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения.
Горецитираните допълнителни разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ, съгласно Закона за счетоводството.
Тези суми са или депозирани предварително от кредитора, използвани от Вас за покриване на различни видове разноски по делото и платени на трети лица /вещи лица и т.н./, а впоследствие са събирани от длъжника и възстановявани на кредитора, или Вие извършвате разноските в интерес на кредитора, които разноски впоследствие събирате от длъжника в същия размер. Не е ясно, обаче, дали тези суми за предплащане, респективно възстановяване на извършени допълнителни разноски, представляват част от облагаемия доход за Вас по смисъла на ЗДДФЛ.
По повод гореизложеното, задавате следните въпроси:
1.Има ли право предприятие-платец на таксите по издадените от Вас Сметки по чл. 79 от ЗЧСИ да удържа авансов данък при положение, че сте самоосигуряващо се лице и сте декларирали това обстоятелство пред дружеството платец на таксите?
2.Сумите, получени от Вас, в качеството Ви на ЧСИ, за предплащане, респективно възстановяване на извършени допълнителни разноски или суми платени от Вас за допълнителни разноски и след това възстановени от длъжника, представляват ли облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ?
2.1.При положение, че получените суми за възстановяване на извършени допълнителни разходи не са облагаем доход, то трябва ли по някакъв конкретен начин да удостоверите пред НАП това обстоятелство – чрез документ и/или чрез начин на осчетоводяване /разчет „предплатени и възстановени допълнителни разходи“ или друго/?
3.Само реално получените плащания по издадените от Вас Сметки по чл. 79 от ЗЧСИ ли трябва да третирате като „придобит“ доход през данъчната година или трябва да включвате и доходи, за които имате издадени Сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, но няма реално извършено плащане до 31.12. на съответната година?
3.1.При положение, че трябва да декларирате само реално получените плащания до 31 декември на съответната година като доход, то трябва ли по някакъв конкретен начин да удостоверите/докажете пред НАП това обстоятелство – чрез сумите на посочените в клетките облагаеми доставки в месечните справки-декларации по ДДС, чрез реалните плащания по банкови сметки или по друг начин?
4.Какви са сроковете, с които трябва да се съобразите с коректното Ви облагане по реда на ЗДДФЛ по отношение на декларирането и заплащането на данък общ доход в качеството Ви на данъчно задължено лицеЧСИ /месечно, тримесечно, годишно или друго/?
По първи въпрос:
Определение на категорията “лица, упражняващи свободна професия“ се съдържав §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), а именно това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. /ал. 5 на чл. 43 ЗДДФЛ./На основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато лицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данък се определя и внася от лицето придобило дохода.
Важно е да се отбележи, че представянето на писмената декларация е едно от задължителните условия, при наличието на които се прилага цитираното изключение. В случай, че такава не е представена, предприятието – платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, определя и удържа дължимия от лицата авансов данък, прилагайки нормата на чл. 43, ал. 4 от закона.
По втори въпрос:
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма на същия закон „Такси и разноски по изпълнението” регламентира таксите, които събират частните съдебни изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските се определят сТарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ /ДВ бр. 35 от 28.04.2006г./. Съгласно чл. 80 от закона за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се внася авансово.
Обстоятелството, че държавата е възложила на частните съдебни изпълнители упражняването на функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице.
Поради това, че е частно лице, таксите, които частният съдебен изпълнител събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия, т.е. възнаграждение за положения труд. Затова, че се касае за възнаграждение, което се дължи на частно лице, упражняващо частна юридическа професия е показателно и обстоятелството, че таксите за частния съдебен изпълнител и за нотариусите се третират по същия начин като възнаграждението на адвокат, т.е. законодателят третира вземанията им под един и същи режим /чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ; чл. 89, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 37 от Закона за адвокатурата/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ за събираните такси по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. А съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Следователно на основание на цитираната разпоредба, съдебният изпълнител издава „сметка” по образец във всички случаи, но когато сумите са за допълнителните разноски, депозирани от кредитора по сметка на ЧСИ, използвани от ЧСИ за покриване на различни видоверазноски по делото и платени на трети лица, а впоследствие събирани от длъжника и възстановявани на кредитора не представляват доход по смисъла на данъчния закон.
Следва да имате предвид и че направените от ваше име разноски в интерес на кредитора, които впоследствие събирате от длъжника в същия размер също не представляват доход, при условие, че разполагате с доказателства за действителния размер на сумите и сте създали необходимата аналитичност в счетоводството си.
В изпълнение на гореизложеното е важно в образеца на формуляра „Сметка”, който издавате да се вписва основанието за получаваните суми.
По трети въпрос:
Предвид разпоредбата на чл. 80 от ЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с Тарифа за таксите и разноските (ТТР) към ЗЧСИ (ДВ, бр. 35/28.04.2006 г.) се внася авансово. В този смисъл е и текстът на чл. 33 от ТТР, в който е указано, че таксите, предвидени в тарифата, се плащат от взискателя при образуване на изпълнително дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. В тази връзка следва да се уточни, че по отношение на физическите лица (в т.ч. и упражняващите дейност като частни съдебни изпълнители), меродавен е принципът на придобиване на дохода, т.е. облагаем е доходът, придобит през течение на данъчната година (вж. чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ).Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
?плащането-при плащане в брой;
?заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
?получаването на престацията – за непаричен доход.
Предвид цитираните разпоредби сумите, изплатени в полза на частните съдебни изпълнители (такси и други възнаграждения), представляват доход за физическите лица и подлежат на облагане в годината на придобиването им. Обстоятелството, че таксите по изпълнителното дело са за сметка на длъжника не променя данъчното им третиране. На практика длъжникът възстановява разходи (разноски) по изпълнението, които е направил взискателя, като изключение от този принцип е регламентирано в чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ по отношение на допълнителните възнаграждения, които е възможно да договори частният съдебен изпълнител. Изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.
Във връзка с издаването на документ за отчитане на доходите, следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 /доходи от друга стопанска дейност/, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
С оглед регистрацията по ЗДДС, сборът от декларираните доставки с подадените справки-декларации по ЗДДС в годишен размер е възможно да бъде различен от декларираният размер на придобития доход от свободна професия като ЧСИ с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Това несъответствие, както и основанието въз основа на което се дължи /в случая незаплатени такси по издадени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ/, следва да бъде документално доказано при извършвана проверка или ревизия от НАП.
По четвърти въпрос:
С оглед отговора по въпрос № 1, във Вашият случай, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на авансовия данък се определя и внася от лицето придобило дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което той е придобит. В същия срок следва да подадете и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ /чл. 56/. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето не внася авансов данък и не подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дохода, придобит през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице /чл. 30 от ЗДДФЛ/.
Като данъчно-задължено физическо лице имате задължение да декларирате придобитите доходи от извънтрудови правоотношения (граждански договори) и от упражняване на свободна професия в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Оценете статията

Вашият коментар