ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДФЛ при получаване на доход от чужбина
В отговор на направеното от Вас запитване до органите при НАП ….., препратено ни с писмо вх.№ …… от 20.08.2010г. при Дирекция „ОУИ” .., Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в писмото фактическа обстановка синът Ви е студент във Великобритания и от м.юни 2010г. работи по трудови правоотношения в рамките на разрешените му 20 часа. За получения от него доход се удържат съгласно местното законодателство данъци и осигуровки. Във Великобритания живее на квартира със сключен договор за наем. Има постоянен адрес по лична карта в България. В страната ни престоява по-малко от 183 дни през всеки 12 месечен период. Няма собственост и други източници на доходи.
Задавате следните въпроси:
1.Предвид на посочените обстоятелства, какъв е статутът на сина Ви – местно или чуждестранно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ?
2.Следва ли да декларира получения от него доход по трудови правоотношения през 2010г. във Великобритания по реда на чл.50 от ЗДДФЛ?
3.Тъй като е музикант и следва в Музикална академия, при евентуално негово платено участие, следва ли този доход /респективно платените върху него данъци/ да бъде деклариран в България? Каква е необходимата документация, която следва да бъде приложена към декларацията, в случай че е доход, който следва да се декларира?
В отговор на първия въпрос:
Съгласно чл. 4 отЗакона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната/ или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Обн., ДВ, бр.8 от 29 януари 1988 г., попр. ДВ, бр.12 от 12 февруари 1988 г./. По смисъла на чл 4 от Спогодбата, всяко физическо лице, което е гражданин на България, се счита за местно на България лице.
На основание член 14, ал.1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща се държава.
В предвид на изложената нормативна уредба и изхождайки от представената фактическа обстановка за 2010г. синът Ви по данъчен статут е местно физическо лице, независимо че получаваното възнаграждение се облага с данъци и осигурителни вноски там където се полага труда, съгласно законодателството на Великобритания.
В отговор на втория въпрос:
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина.
По смисъла на §1, т.26, буква „е” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „трудови правоотношения” са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
На основание чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква „е” от допълнителните разпоредби, подават годишна данъчна декларация по ал.1 за тези доходи.
В отговор на третия въпрос:
Съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за всички придобити през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, като в т.ч. попадат както доходите по трудови правоотношения /§1, т.26, буква „е” от ДР на ЗДДФЛ/ така и доходи по извънтрудови правоотношения /към които могат да се причислят и получаваните доходи като музикант/.
На основание чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал.1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
Разпоредбата на чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ регламентира, че за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действащата данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал.5.
Съгласно чл. 22, ал.2, б.“а“ от цитираната Спогодба, когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в Обединеното кралство, такива доходи се освобождават от данъчно облагане в България, т.е. реализираните от сина Ви доходи ще бъдат “напълно“ освободени от облагане в България, доколкото приложимата данъчна ставка в страната е 10 % /т.е. по-малка от данъчната ставка за облагане на доходите във Великобритания/.
Следователно, при подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. (обр. 2001а) от задълженото лице, удостоверяването на размера на доходите, за които съгласно СИДДО се прилага метод “освобождаване с прогресия“, може да бъде извършено с документ, издаден
от платеца на дохода.
Следва да имате предвид при деклариране на доходите, че в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, респективно на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или при получаването на чека – при безналично плащане /чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ/. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца,
плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал. 1 и2 / чл. 11, ал.3 от ЗДДФЛ/.
‘