ЗДДФЛ – чл.4; чл. 75; § 1, т. 26, буква „е“; чл. 45, ал. 4
ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДФЛ при получаване на доход от чужбина
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх. № … от 08.02.2017 г. при Дирекция ОДОП – гр. …, Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в писмото фактическа обстановка сте получил доходи като самоосигуряващ се от 01.03.2016 г. до 05.04.2016 г. и като нает работник във Великобритания от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г. и всички дължими осигуровки и данъци са платени там. В Република България имате граждански договор от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г. Пояснявате, че сте български гражданин и пребивавате повече от 183 дни в Република България. При посещение в НАП Ви е обяснено, че е необходимо да приложите към годишната декларация удостоверение от Великобритания, но отчетната година там завършва през месец април 2017 г. и твърдите, че не могат да Ви издадат удостоверение. Фирмата, в която сте работил може да Ви издаде удостоверение за изплатените заплати и направените осигуровки във Великобританияза месеците през които сте работил през 2016 г.
Във връзка с изложеното, задавате следните въпроси:
1.Необходимо ли е да подавате декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и ако трябва с какви приложения и удостоверения?
2.Доходът, получен във Великобритания трябва ли да бъде деклариран и данъчно обложен в Република България? С какъв документ следва да се удостовери?
След разглеждане на запитването и предвид действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4 отЗакона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната/ или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 октомври 2015 г. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 15 декември 2015 г./
На основание член 14, ал. 1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща се държава.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина.
По смисъла на § 1, т.26, буква „е” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „трудови правоотношения” са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за всички придобити през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, като в т.ч. попадат както доходите по трудови правоотношения /§ 1, т. 26, буква „е” от ДР на ЗДДФЛ/ така и доходи по извънтрудови правоотношения.
На основание чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
Съгласно чл. 21, ал. 1, б. “а“ от цитираната Спогодба, Когато местно лице на България получава доходи, които, в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба, могат да се облагат с данък в Обединеното кралство, България ще допусне като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите или печалбите от прехвърляне на имущество, платен в Обединеното кралство.
Следователно, при подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. /обр. 2001/, удостоверяването на размера на доходите, за които съгласно СИДДО се прилага методът на данъчен кредит, може да бъде извършено само с документ, издаден от компетентните власти на другата държава. Доходите от трудови правоотношения се декларират в Приложение № 1 /обр. 2011/, а доходите от извънтрудови правоотношения се декларират в Приложение № 3 /обр. 2031/.
В случай, че Вие не представите документ, издаден от компетентните власти на Великобритания за удостоверяване на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, то придобитият от Вас доход през 2016 г. от Великобритания ще участва при формирането на общата годишна данъчна основа и върху този доход ще дължите данък в размер на 10 на сто.
Следва да имате предвид при деклариране на доходите, че в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, респективно на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или при получаването на чека – при безналично плащане /чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ/. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал. 1 и2 / чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, за изплатените в България доходи по извънтрудови правоотношения и удържания данък, платецът издава „Сметка за изплатени суми“ и „Служебна бележка“ по образци, които предоставя на лицето придобило дохода. Към годишната данъчна декларация се прилагат служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ /чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В сила от 01.01.2017 г. е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от същия закон, съгласно която при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация. При снабдяване впоследствие с необходимите документи, може да се възползвате от цитираната разпоредба.
В случай, че възникнат недължимо платени или събрани суми за данък и задължителни осигурителни вноски, те подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
‘