ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС
Във връзка с Ваше запитване с вх. № …/ 27.03.2012 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои сделка между България, Турция и Румъния. Стоката, предмет на сделката тръгва от Турция, като прехвърлянето на собствеността на стоката е на територията на Турция. Стоката се товари в Турция и се транспортира чрез кораб директно до Румъния. Фактурирането е от доставчика в Турция към българската фирма, като после тя издава фактура на румънския клиент. Плащането по сделката следва модела на фактурирането. Българската фирма и нейните контрагенти са регистрирани по ДДС. Митническите документи ще бъдат оформени на името на румънския клиент.
Поставени са следните въпроси:
1.За България какъв вид сделка е това?
2.Какви данъчни документи трябва да се получат от Турция и какви документи да издаде дружеството към Румъния?
3.В кои клетки на СД по ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби трябва да се отрази тази сделка от българската фирма?
4.В системата на Интрастат декларира ли се тази сделка?
5.Подава ли се VIES декларация за продажбата към Румъния?
В отговор на поставените въпроси и предвид обстоятелството, че не са приложени договори, както и че не са пояснени условията на доставка по Инкотермс’90, изразяваме следното принципно становище:
Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя съобразно разпоредбите на чл.17 от ЗДДС. Съгласно чл.17, ал.2 от закона, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В тази връзка, мястото на изпълнение на посочените от Вас доставки еизвън територията на страната, а именно – местонахождението на стоката, преди започването на транспорта.
Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
На основание чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС /изменение, в сила от 01.01.2010г./ на датата на възникване на данъчното събитие за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, възниква основание за освобождаване от начисляване на данък върху добавената стойност.
Тези доставки не се облагат с данък върху добавената стойност, включително и чрез прилагане на нулева данъчна ставка.
Независимо от това, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната,предвид разпоредбите на чл.113 от ЗДДС /където изчерпателно са изброени случаите, при които издаването на фактура не е задължително/ и чл.79, ал.2 от ППЗДДС, съгласно който фактура се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната, дружеството, в качеството му на доставчик, следва да издаде фактура за извършената доставка.
На основание чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2 от ППЗДДС във фактурата задължително следва да впише правното основание, въз основа на което данък не се начислява. В конкретния случай, като основание следва да бъде записан«чл.17, ал.2 от ЗДДС», тъй като според него се определя мястото на изпълнение на доставката.
Що се отнася до включването на фактурата в дневника за продажби и справката декларация, същата следва да намери отражениев колона 23, съответно клетка 18- „данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2.”.
Във връзка с фактурите, получени при покупката на стока, следва да се има предвид следното:
Относно въпросът какви данъчни документи трябва да се получат от Турция не може да изразим становище, тъй като документите са съобразени със законодателството на съответната държава.
Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона /изменения в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г./.
Предвид текста на чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон /приложим на територията на страната/. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставка, не възниква задължение да се посочи получения документ, издаден от доставчика от Турция, за горепосочените доставки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Въпреки, че не е налице задължение за посочване на тези документи, в случай, че желаете, получените фактури може да се отразят в дневника за покупки.
Следва да имате предвид, че освен фактурите – за покупката и продажбата на стоката, е необходимо да притежавате транспортни и др. документи във връзка с доказване транспорта и движението на стоките.
Относно въпросът затова, дали тази сделка се декларира в системата на Интрастат, същият е препратен по компетентност в Дирекция „Интрастат” при ЦУ на НАП.
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Тъй като осъществената от Вас доставка не е сред изброените, не възниква задължение за подаване на VIES-декларация. ‘