Относно: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – ……… постъпи писмено запитване с вх. № ………./12.07.2012 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството ще извършва ел. монтажни услуги по договор с Швейцария по дългосрочен договор, т.е. ще надмине 50 000 лв. праг за регистрация по ЗДДС.
Зададени са следните въпроси:
1. След регистрация на дружеството по ЗДДС следва ли да се начислява ДДС?
2. На кое основание мястото на изпълнение на услугата е в трета страна?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложени към запитването договори, изразяваме принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Считано от 01.01.2010 год. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – в съответната държава членка.
Предвид ал. 2 на чл. 18 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В посочената хипотеза, доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката услуга е в България и за нея ставката на данъка съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 е 20 на сто.
В чл. 18, ал. 3 от Регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
Следва да имате предвид, че в ал. 4 на чл. 21 на закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти. В този случай за данъчното третиране на доставката не е от значение статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
При условие, че недвижимият имот се намира на територията на Република България, по смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение е там където е недвижимият имот, т.е. в България.
В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на страната, лице – платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчикът.
Предвид гореизложеното, регистрираните по ЗДДС лице са длъжни да начислят ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка – 20 %.
При условие, че недвижимият имот се намира извън територията на страната, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, т.е. извън територията на страната.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.