ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ОДОП ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………… от 05.06.2017 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС е маркетингова агенция, която извършва услуги на юридически лица от трети страни и от ЕС. Същото ще има за клиент юридическо лице, регистрирано в САЩ, извършващо независима икономическа дейност, което ще представи VAT, започващ с EU. Услугите, които българското дружество ще извършва, са реклама в интернет и социалните мрежи.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. Американското дружество ще се разглежда ли като данъчно задължено лице от трети страни или като данъчно задължено лице от държава членка на ЕС?
2. Ще се третира ли като регистрирано по ДДС в Европейския съюз и валиден ли е такъв тип ДДС номер, тъй като системата за проверка не го разпознава?
3. Ако българското дружество предоставя услуга на американското дружество с VAT започващ с EU, къде ще намери отражение сумата в справка – декларация по ЗДДС – в кл. 17 /доставки на услуги по чл. 21, ал. 2/ или в кл. 18 /доставка на услуги по чл. 69, ал. 2/?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги, следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугата като данъчнозадължено лице, в регламента са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни, в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Съгласно чл. 18, § 3 от Регламент 282/2011 на Съвета доставчикът на услуги може да приеме, че получател, установен извън Общността има статут на данъчно задължено лице, ако получи удостоверение, издадено от компетентен орган в потвърждение на това, че получателят извършва стопанска дейност и има възможност да му се възстанови ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота или доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или друг подобен номер на получателя, както и всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282/2011, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да има потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES – валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента.
На основание чл. 31, § 1 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, компетентните органи на всяка държава-членка гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностна доставка на стоки или на услуги, както и на неустановените данъчно задължени лица, доставящи далекосъобщителните услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и услуги, извършвани по електронен път, и по-специално посочените в приложение II към Директива 2006/112/ЕО, е разрешено да получават за целите на този вид сделки потвърждение по електронен път на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на което и да е конкретно лице, както и на съответните имена и адрес. Тази информация трябва да съответства на данните по член 17.
Наличието на ДДС номер на американското дружество с префикс „EU“ е за целите на извършваните доставки, съответно на далекосъобщителни услуги, услугиза радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път с получатели данъчно незадължени лица, установени на територията на ЕС и няма връзка с установяване на доставчика на територията на Съюза. В ЗДДС номер с префикс „EU“е предвиденв чл. 154 ал. 6 от ЗДДС за идентификация на лицата, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза, които не са установени на територията на ЕС.
Предвид гореизложеното, лицата с префикс „EU“ би следвало да се третират като данъчно задължени.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга предвид предложение първо на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в САЩ.
Данъчната основа на извършените от Вас доставки на услуги /рекламни/ с получател данъчно задължено лице от трета страна следва да намери отражение в кл. 18 на справка-декларация по ЗДДС „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция“.
‘