Относно: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – …………. постъпи писмено запитване с вх.№ ………../04.04.2012 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП, относно прилагане на ЗДДС .
Зададени са следните въпроси:
1. Какви и как /с начислен ДДС/ следва да бъдат издавани от частния съдебен изпълнител разходооправдателните документи – сметка съгласно изискванията на чл. 79 от ЗЧСИ по т. 31 от ТЗЧСИ, представляваща разноски по изпълнителни дела, касаещи хонорари за вещи лица, ключари и т.н. предвид обстоятелството, че ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице?
2. В случай, че се издаде сметка по чл. 79 от ЗЧСИ от регисриран по ЗДДС, ЧСИ, следва ли да не се начисли ДДС и формират ли се необлагаеми доставки по ЗДДС за съдебния изпълнител?
3. Следва ли да се подава годишна данъчна декларация по ЗДДС за необлагаеми доставки и ако същите се считат за необлагаеми доставки по ЗДДС, формират ли коефициент за разпределение на ДДС покупки?
4. Ако се издаде сметка по чл. 79 от ЗЧСИ по т. 31 от ТЗЧСИ без да се начисли ДДС, счита ли се това за доход по чл. 17 от ЗДДФЛ за съдебния изпълнител?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи и втори въпрос: По зададените от Вас въпроси, Директора на Дирекция „ОУИ” – ………. е изразил становище с писмо с Изх. № …………/11.08.2011 г.
Трети въпрос: Облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от закона е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен случаите, в които закона предвижда друго.
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 1 от визираната правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.
Чл. 38, ал. 1 от ЗДДС предвижда, като освободени доставки да се третират доставките, посочени в глава четвърта “Освободени доставки и придобивания“ от с.з., т.е. тези изрично визирани в чл. 39 до чл. 50 от закона, а именно:
– доставка, свързана със здравеопазване;
– доставка, свързана със социални грижи и осигуряване;
– доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание;
– доставка, свързана с култура;
– доставка, свързана с вероизповедания;
– доставка с нестопански характер;
– доставка, свързана със земя и сгради;
– доставка на финансови услуги;
– доставка на застрахователни услуги;
– хазарт;
– доставка на пощенски марки и пощенски услуги;
– доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.
За стоките и услугите, които се използват както за извършване на доставки, за които регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, в разпоредбата на чл. 73 от закона е предвидено право на приспадане на частичен данъчен кредит.
За получените стоки и услуги, които ще се използват както за извършването на облагаеми доставки, така и за извършване на доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит /напр. използване на стоките и услугите за извършване на освободени доставки и/или за дейности извън независимата икономическа дейност/ ще е налице правото на приспадане на частичен данъчен кредит, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДС.
За определяне размера на частичния данъчен кредит в закона е предвиден специален ред – чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.
В последния данъчен период на съответната година се извършва годишна корекция на частичния данъчен кредит на основание чл. 73, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 6 от закона, размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година. Изчисляването на размера на годишната корекция и реда за отразяването й в отчетните регистри и в справката – декларация по ЗДДС са регламентирани в чл. 65 от ППЗДДС.
Предвид гореизложеното, единствено при условие, че стоките и услугите ще бъдат използван както за извършване на облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС, така и на освободени доставки, размера на подлежащия на приспадане данъчния кредит следва да се определи по реда на чл. 73 от ЗДДС, във връзка с чл. 64 и чл. 65 от ППЗДДС.
Четвърти въпрос: Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката по силата на ал. 2 от ЗЧСИ се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Обстоятелството, че държавата е възложила на частните съдебни изпълнители упражняването на функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице.
Поради това, че е частно лице, таксите, които частния съдебен изпълнител събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия, т.е. възнаграждение за положения труд, че се касае за възнаграждение, което се дължи на частно лице, упражняващо частна юридическа професия е показателно и обстоятелството, че таксите за частния съдебен изпълнител и за нотариусите се третират по същия начин като възнаграждението на адвокат, т.е. законодателят третира вземанията им под един и същи режим / чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ; чл. 89, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 37 от Закона за адвокатурата/.
Следователно на основание на цитираната разпоредба, съдебният изпълнител издава “сметка“ по образец във всички случаи, когато обаче сумите са за допълнителните разноски, депозирани от кредитора по сметка на ЧСИ, използвани от ЧСИ за покриване на различни видове разноски по делото и платени на трети лица, а в последствие събирани от длъжника и възстановявани на кредитора не представляват доход по смисъла на данъчния закон. Направените от ваше име разноски в интерес на кредитора, които впоследствие събирате от длъжника в същия размер също не представляват доход, при условие, че разполагате с доказателства за действителния размер на сумите и сте създали необходимата аналитичност в счетоводството си.
В изпълнение на гореизложеното е важно в образеца на формуляра “Сметка“, който издавате да се вписва основанието за получаваните суми.
‘