В Дирекция „ОДОП“ – …………..постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-230/25.06.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС ще извърши услуга – инсталация на машина, при която получател е фирма с данъчна регистрация в ЕС. Инсталацията ще се извърши във фабрика на територията на България, собственост на клиент с данъчна регистрация в България.
Българската фирма също така закупува стока от фирма с данъчна регистрация в Швейцария. Движението на стоката е от склад на швейцарската фирма в Холандия. Швейцарската фирма работи с данъчно регистриран агент в Холандия, който агент има валиден VAT номер.
Зададени са следните въпроси:
1. Българската фирма следва ли да начислява или да не начислява ДДС във фактурата за продажба на услуга /инсталация на машина/ и на какво основание?
2. Как следва да се декларира покупката на стоки с доставчик швейцарска фирма, при условие, че транспортът на същите започва в Холандия и приключва в България?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES – валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България.
При условие, че ДДС номер на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където той е установен. На основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
Когато получател по услугата е лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същият се третира като данъчно незадължено лице и съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В този случай приложимата данъчна ставка е 20 на сто, предвид чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Втори въпрос: Вътреобщностно придобиване /ВОП/ е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
– доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;
– предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
– придобиването е възмездно;
– стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка и от приложените документи не става ясно дали швейцарската фирма има регистрация за целите на ДДС в Холандия или друга държава членка са възможни две хипотези:
В първата хипотеза, ако доставчикът /швейцарската фирма/ не е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
– предмет на доставката са стоки;
– дружеството придобива правото на собственост върху стоките;
– придобиването е възмездно – 290 евро.
– стоките се транспортират от Холандия до България,
то едно от условията, за да е налице ВОП не е налице, а именно – регистрация за целите на ДДС на доставчика. В конкретния случай доставчик /собственик/ на стоката е швейцарската фирма, а не холандският фискален агент.
Предвид гореизложеното за Вас не е налице ВОП.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставка, не възниква задължение да посочите получената фактури, издадена от доставчика /швейцарска фирма/ за доставката на стоки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Във втората хипотеза, ако швейцарската фирма извършва доставката чрез „акредитиран представител“, регистрирана за целите на ДДС в Холандия, за Вас ще е налице ВОП, тъй като посочените в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия ще са изпълнени.
Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС, се включва в дневник продажби, както следва: данъчната основа в колона 13 „Данъчна основа на вътреобщностните придобивания /ВОП/“ и размерът на начисления данък в колона 15 „Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС.
За да упражните правото си на данъчен кредит по осъщественото вътреобщностно придобиване, когато същото се осъществява съгласно общите изисквания на закона, следва да включите същия протокол в дневника за покупки, както следва:
– колона 10 „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС, вносът, както и данъчната основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит“;
– колона 11 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“.