В Дирекция „ОДОП“ – Пловдивпостъпи писмено запитване с вх. № ……../02.09.2015 г., относно прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС получава дубликати от фактури от свой доставчик, въпреки, че е изявил желание да получава оригиналите на фактури в конкретен клиентски център.
Зададени са следните въпроси:
1. Има ли право на данъчен кредит и признават ли се за разход услугите по фактурите -дубликат?
2. Възможно ли е НАП да задължи „Т – Б“ ЕАД да осигурява оригинални фактури на клиентите?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: По смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ фактурата е данъчен документ. В чл. 112, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ, регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство. Въпреки, че описания от Вас казус не е сред изброените в горната разпоредба, липсата на оригинален данъчен документ в счетоводството Ви би могло да се приравни на уредените в чл. 112, ал. 3 от закона ситуации.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
Предвид гореизложеното, за Вас ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, при условие, че уведомите за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигурите фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
ЗКПО не използва термин „дубликат“ и не е предвидено специално данъчно третиране на описания в запитването случай, т.е. липсва изричен текст, който да урежда ред за доказване на счетоводен разход при липса на оригинален първичен счетоводен документ.
Видно от посочената разпоредба в ЗКПО за да бъде признат за данъчни цели един счетоводен разход, той следва да отговаря на изискванията на ЗСч, т.е. да носи характеристиките на първичен счетоводен документ и да отразява вярно и точно извършена стопанска операция. В конкретния случай са приложими общите принципи и норми на счетоводното законодателство по отношение на съставянето на първичен счетоводен документ /чл. 4 и чл. 7 от ЗСч/.
При условие, че първоначално издадените първични счетоводни документи са били изгубени/унищожени, то предприятието доставчик на услугата не следва да издава повторно нов първичен документ, тъй като това би довело до дублирано документиране и отчитане на приход от една и съща стопанска операция. В този случай предприятието следва да издаде дубликат на документа, който е заверен за вярност с оригинала. Този документ, придружен с фискален бон /при плащане в брой/ и отразяващ вярно извършената услуга ще е основание за признаване за данъчни цели на счетоводно отразен разход.
Втори въпрос:Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
В чл. 3, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите, функциите и правомощията на агенцията са да:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;
2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;
4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;
5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;
6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;
7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;
8. анализира приходите и приходната практика;
9. установява и събира определени със закон частни държавни вземания;
10. представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;
11. организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби и поддържа в интернет актуална информация за продаваните вещи и права;
12. приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;
13. приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества;
14. осъществява обмен на информация с Европейската комисия и други институции при прилагането на чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и осъществява обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност;
15. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;
16. изпълнява решения за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени в държава – членка на Европейския съюз, и признати и подлежащи на изпълнение в Република България;
17. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
Предвид цитираните по-горе разпоредби, не е от компетентността на НАП да задължава фирмите да осигуряват оригинални фактури на клиентите.