ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС
Във връзка с Ваше запитване с вх. № ……/ 30.03.2012 г. при Дирекция „ОУИ”-
, е изложена следната фактическа обстановка:
Сключен е комисионен договор между фирмата и комисионер – фирма с регистрация на Британски вирджински острови, за продажба на стоките на фирмата за продажби в Русия.
Поставени са следните въпроси:
При заплащане на комисионната по договора и във връзка с чл.21, ал.2, чл.69, ал.1 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, следва ли да се начисли ДДС и как да бъде отразено в дневниците по ДДС?
В отговор на поставените въпроси и предвид обстоятелството, че не е приложен договор, а приложението към запитването – документ за чуждестранното лице-не е придружен от превод на български език, изразяваме следното принципно становище:
Видно от изложената фактическа обстановка, чуждестранно лице извършва посредническа услуга на българската фирма и същата се явява получател по тази доставка.
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай за ЕТ, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, ще възникне основание да начисли ДДС.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 – от регистрираното лице – получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то лицето има право да приспаднеизискуемия от него данък като платец по глава осма.’