ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ОДОП …………… постъпи писмено запитване с вх. № ……………./09.05.2016 г.,относно прилагане на ЗДДС препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП София.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ООД е дружество с основен предмет на дейност електронни услуги и търговия. Дружеството е в процес на създаване на онлайн платформа (интернет сайт), посредством който ще осъществява посредничество при продажба на стоки. Към този момент дружеството не е регистрирано по реда на Закона за данък върху добавената стойност.
Онлайн платформата ще извършва глобално търсене и сравняване на продукти по зададени от потребители (данъчно незадължени физически лица) критерии. Вследствие на извършеното търсене потребителите ще възлагат (упълномощават) посредством договор за поръчка, сключен при общи условия, на дружеството да посредничи (осъществи) покупката на избрания продукт от името и за сметка на потребителя. За целта потребителят ще предоставя по банков път (чрез РауРаl и/или Ерау) на българското дружество цялата сума, необходима за закупуването на избрания продукт (съставляваща цената на продукта и разходите за доставка), с която сума последният плаща на продавача на продукта. Ведно с тази сума потребителят ще плаща и дължимата към българското дружество комисиона. След получаване на сумата и в изпълнение на поръчката Дружеството ще извърши техническата поръчка на стоката от името и за сметка на потребителя, като стоката ще бъде доставена на потребителя директно от продавача. За да липсва всякакво съмнение е подчертано, че в посочената фактическа обстановка, дружеството действа единствено и само като комисионер, който извършва търсене по зададени от потребителя критерии и технически поръчва продукта. За тази услуга получава възнаграждение – комисиона, определена като процент от цената на стоката. Българското дружество няма да придобива права върху стоките, предмет на сделката, да отговаря за недостатъци или да възстановява комисионата в случай на недостатъци на вещта. Стоката ще се движи директно от продавача до купувача.
Зададени са следните въпроси:
1. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено на територията на държава — членка на ЕС, а потребителят е физическо лице, установено на територията България?
2. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено на територията на държава – членка на ЕС, а потребителят е физическо лице, установено на територията на друга държава членка на ЕС, различна от България?
3. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено на територията на държава — членка на ЕС, а потребителят е физическо лице, установено на територията на трета страна, различна от страната на продавача?
4. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено в трета страна, а потребителят е физическо лице, установено на територията България?
5. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено в трета страна, а потребителят е физическо лице, установено на територията на друга държава членка на ЕС, различна от България?
6. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено в трета страна, а потребителят е физическо лице, установено на територията на трета страна, различна от страната на продавача?
7. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено в България, а потребителят е физическо лице, установено на територията на друга държава членка на ЕС?
8. Какъв е видът на доставките и какво е данъчното им третиране – място на данъчно събитие, данъчна основа и приложима ставка на данъка, при условие, че продавачът на продукта е лице, установено в България, а потребителят е физическо лице, установено на територията на трета страна?
9. Българското дружество следва ли да се третира като доставчик (продавач) за данъчни цели въз основа на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 07.10.2013 г.?
10. При отрицателен отговор на предходния въпрос, то получените в изпълнение на поръчката за посредничество суми включват ли се в облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС?
11. Съществува ли българското дружество задължение за специална регистрация?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложен договор за поръчка към запитването, изразявам принципно становище:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което ще получите отговор единствено за Вашите задължения като данъчно задължено лице.
От първи до осми въпрос: Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че българското дружество не извършва търговия със стоки, а е доставчик на услуга /посредничи при продажбата на стоки/, отговора на тези въпроси не касаят вашите задължения като данъчно задължено лице. При проверка в информационния масив на НАП се установи, че не сте регистрирано по ЗДДС лице.
Предвид гореизложеното, НАП ще изрази писмено становище при условие, че запитването е подадено от заинтересованото лице.
Девети, десети и единадесети въпрос: В запитването е посочено, че дружеството извършва дейност, свързана с посредничество при продажба на стоки посредством онлайн платформа /интернет сайт/ .
Определянето вида на услугата – посредническа услуга или услуги извършвани по електронен път, която ще предоставяте, произтичат от частно-правни облигационни отношения, което следва да извлече от контекста и клаузите на сключени договори и споразумения между страните. Предвид това, че в запитването не е посочен предмета на договора, както и липсата на конкретизиращи условия по договореностите между Вас и Вашите клиентине може да бъде даден категоричен отговор по отношение вида на услугата, която ще предоставя.
Със ЗИД на ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г. ” в § 1, т. 14 на ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието “услуги, извършени по електронен път“. “Услуги, извършени по електронен път” са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета понятието “услуги, предоставяни по електронен път” съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1. услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
2. да се доставят автоматизирано;
3. намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
4. отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Не се определя като услуга, извършена по електронен път случаят, в който българската фирма извършва посредническа услуга свързана с намирането на продукт по зададени от клиента критерий.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 – 99 от ЗДДС законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Предвид гореизложеното, ЗДДС е дефинирал законовите предпоставки, при наличието на които данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула. Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от дружеството доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, или представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на регламентираните в глава четвърта от ЗДДС доставки. В тази връзка на първо място следва да се квалифицира естеството на доставките, които дружеството извършва.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „“Освободени доставки и придобивания““.
Мястото на изпълнение на посреднически услуги, оказвани от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставени на данъчно незадължено лице се определя по реда на чл. 24 от ЗДДС и е там, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството. В този смисъл, ако се оказва посредническа услуга, от името и за сметка на друго лице (крайния клиент) във връзка с продажба на стока (основна доставка), то мястото на изпълнение на посредническата услуга ще е мястото на изпълнение на доставката на стоката. Във връзка с това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Това означава, че ако стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, се намира извън територията на страната /държава членка или трета страна/, то мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
Предвид гореизложеното дружеството ще формира оборот за регистрация по чл. 96 от ЗДДС единствено, когато превозът на стоката започва от територията на страната