Относно: Прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.
В Дирекция ”ОУИ” – ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………../13.10.2011 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП, относно прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество ще започва да експлоатираWeb – портал. В портала ще се публикуват реклами, както на български фирми, така и на чужди фирми, които нямат седалище в България. Разплащанията ще се извършват чрез PeyPol.
Дружеството издава „Сметка за изплатени суми и „Служебна бележка” за платения наем. Фирмата предоставя на физическите лица – наемодатели само двата екземпляра служебна бележка. Същите искат, дружеството да им предостави и сметка за изплатени суми.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. Какви други документи са необходими, освен проверката на ДДС номера за страните от Европейския съюз?
2. Какви документи са необходими за доказване на износ за САЩ или Австралия?
3. При условие, че чуждестранен клиент не се е идентифицирал, а само е извършил плащане на реклама в какъв срок трябва да се изготви Отчет за продажби?
4. Следва ли за неидентифицираните клиенти да се прави месечен Отчет за продажби или за всяка продажба е необходим отделен такъв?
5. Необходимо ли е да се дава екземпляр от „Сметка за изплатени суми”, тъй като един екземпляр от служебната бележка, която се предоставя на лицето е за НАП, а вторият е за лицето?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Следва да имате предвид, че мерките за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, определени в Регламент 282/2011 г., имат задължителен характер и ще се прилагат от всички държави членки на ЕС. Те имат обвързваща сила за тях от датата на влизане в сила на регламента, т.е. от 01.07.2011 г., освен тези, за които е предвиден по-късен срок, и не засягат валидността на законодателството им и тълкуването на правилата на Директивата, приети и прилагани от тях преди тази дата.
Тълкуването на правилата, определени в регламента, се прилагат от датата на влизането му в сила без да са извършени промени в действащите законодателства на държавите членки, респективно и в ЗДДС.
На доставчиците на услуги се вменява по-голяма отговорност при определяне настатута на получателите на услуги и допълнителни изисквания за доказателствата, с които следва да разполагат за целта.
Първи въпрос: От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – в съответната държава членка.
Предвид ал. 2 на чл. 18 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В посочената хипотеза, доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката услуга е в България и за нея ставката на данъка съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 е 20 на сто.
Втори въпрос: Следва да имате предвид, че в ЗДДС няма текст регламентиращ «износ на услуга».
Регламентираният с чл. 28 от ЗДДС режим на облагаема доставка с нулева ставка /износ на стоки/ се прилага, когато:
1. стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Обстоятелството, че стоката напуска територията на Общността подлежат на доказване с визираните в чл. 21 от ППЗДДС документи. Предвид ал. 1 на визираната разпоредба, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Съгласно ал. 2 на чл. 21 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката;
2. документ за превоза на тези стоки;
3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
В случай, че въпросът е свързан с предоставяне на услуга на лице от трета държава, следва да имате предвид следното:
В чл. 18, ал. 3 от Регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
При условие, че извършвате рекламни услуги и услуги извършвани по електронен път, получателите, по които са данъчно незадължени лица, установени или имат постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейският съюз, мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС. В този случай, мястото на изпълнение е там, където е постоянният адрес или обичайното пребиваване, т.е. извън Общността.
Трети и четвърти въпрос: Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Предвид ал. 2 на същата правна норма, отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор лицето да може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект /чл. 119, ал. 3 от ЗДДС/.
Пети въпрос: По отношение прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/
Съгласно чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платец на доходи по чл.29 /от друга стопанска дейност/ или чл.31 / от наем/ или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл.31 от с.з. се умножи по данъчната ставка 10 на сто.
За целите на цитираната разпоредба, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, с изключение на случаите, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл.29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето придобило дохода.
Образците на „“Сметка за изплатени суми““ и „“Служебна бележка““ за 2011г., съгласно чл.64, ал.3 от ЗДДФЛ са утвърдени със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1828 от 22.12.2010 г. /ДВ, бр. 1 от 2011 г./. Същите са публикувани на интернет страницата на Националната агенция за приходите /www.nra.bg/.
Предвид гореизложеното и указанията, посочени в образцитена Сметка за изплатена сума и служебна бележка, същите следва да се издават и предоставят поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем.
За предприятията и самоосигуряващите се лица, които са платци на доходи, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, съгласно чл.10, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство, отразяващ вярно стопанската операция.
Следователно, като платец на доход от наем и издател на документа Сметка за изплатени суми следва даимате екземпляр от издадения документ.
.