Прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.

Относно: Прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.
В Дирекция „ОУИ” – ….. постъпи писмено запитване с вх. № ….20.10.2010 г., относно прилагане на ЗДДС, препратено от ТД на НАП – Пловдив за отговор по компетентност.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Нотариус, регистриран по ЗДДС в качеството си на физическо лице, отдава под наем на юридическо лице, недвижим имот /офис/, който е придобит по време на брака.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се отчита доходът, получен от отдаване под наем на недвижим имот, съпружеска имуществена общност?
2. Върху какъв размер от наема следва да се начисли ДДС, при условие, че съпругата не е регистрирана по ЗДДС?
3. Какъв платежен документ следва да се издаде, тъй като издаваните от нотариус сметка/фактура по ЗННД са специални документи, посочени в този закон и те следват извършените нотариални удостоверявания?
4. При условие, че за всеки получен доход като физическо лице следва да се начислява данък, може ли да се ползва право на приспадане на данъчен кредит за всеки извършен разход /електрическа енергия, храна, облекло, гориво/.
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: На основание чл. 21 от Семейния кодекс /СК/, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. На това основание доходите от отдаване на движимо и недвижимо имущество под наем, когато то е съпружеска имуществена общност, се разделят поравно между съпрузите, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго. Всеки от съпрузите е задължен да подаде годишна данъчна декларация за съответната част от наема, получен през годината и да внесе дължимия данък върху дохода.
Във връзка с получен доход от отдаване под наем на недвижим имот – офис следва да определите облагаемия си доход по правилата на чл. 31 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.
Авансовото облагане на доходите от наем е регламентирано в чл. 44 от ЗДДФЛ и се определя върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Съгласно чл. 67 ЗДДФЛ, авансовият данък се внася до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Данъчната основа за облагане в годишен размер на доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31 /получения доход, намален с 10 на сто разходи/ от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Годишната данъчна основа от доход от наем върху недвижим имот е елемент на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от материалния закон. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, придобитият през годината доход, подлежащ на облагане с данък, се декларира с годишна данъчна декларация по образец в съответното приложение,в конкретния случай – «Доходи от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество». Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице, носител на задължението за данъка. /чл. 54, ал. 1 ЗДДФЛ/
Втори въпрос: Видно от описаната фактическа обстановка, отдаденият по наем недвижим имот е придобит в режим на СИО. Същата съгласно разпоредбите на СК е бездялова – вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити /чл. 21, ал. 1 от СК/, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи /чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от СК/. На това основание, доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, когато то е съпружеска имуществена общност, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал .2 от ЗДДС, а съгласно чл.3, ал.1 от закона, физическите лица, които отдават имот под наем, са данъчно задължени лица.
Извън случаите на чл. 45, ал. 4 на ЗДДС, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка.
Предвид гореизложеното, Вие, като регистрирано по ЗДДС лице, следва да начислявате ДДС върху ? част от наемната цена. По аргумент на чл.96, ал.2 от ЗДДС, облагаемият оборот от отдаване под наем представлява неразделна част от облагаемия оборот от другите дейности, извършванив качеството Ви на данъчно задължено лице.
Трети въпрос: Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС /освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително/. Издадената фактура следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС.
Четвърти въпрос: Видно от разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма – “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1. т. 1 – 6 от ЗДДС. В случай, че някое от обстоятелствата, предвидени в същия текст са налице, то правото на данъчен кредит не следва да се упражни, независимо от изпълнението на изискванията на чл. 69 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.