Относно: Признаване на разходи по реда на ЗКПО и документално отразяване по реда на ЗДДС във връзка с извършване на международен транспорт.
В Дирекция ”ОУИ” – … постъпи писмено запитване с вх. № /18.03.2011г., относно признаване на разходи по реда на ЗКПО и документално отразяване по реда на ЗДДС във връзка с извършване на международен транспорт.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружество с ограничена отговорност извършва международни превози на стоки в ЕС. Същото няма наети лица по трудови правоотношения. Собственикът на дружеството сам извършва превозитеи се осигурява като самоосигуряващо се лице.
Зададени са следните въпроси:
1. Собственикът има ли право на командировъчни разходи и те признати ли са за разход?
2. Разходите за закупено гориво, смазочни материали, такса-винетки, магистрални такси и данък, дължим в съответната страна във връзка с транспорта, признават ли се за данъчни цели, при условие, че същите са съставени на чужд език и са преведени на български език, но в които е записан само регистрационния номер на автомобила?
3. Трябва ли да се отразят в дневниците за покупки и продажби фактурите на зареденото гориво в Полша и Румъния, за което е платен данък върху добавената стойност и фактурите не са с нулева ставка?
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ определя, че командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. На командированите работници или служители се изплащат компенсации за допълнителните разходи, с които е свързано осъществяването на командировките – пътни, дневни и квартирни. Тяхното предназначение е да възстановят на работника или служителя финансовите разходи, с които е свързано неговото придвижване и пребиваване в друго населено място, извън границите на страната. По отношение на шофьорите при международни автомобилните превози, съгласно чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ, единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обвързва с изминатите километри и
други специфични показатели на база заповед на ръководителя на предприятието.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато едновременно са изпълнени следните условия:
– пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице,
– са разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или
– са разходи за пътуване и престой на физически лица, които са наети от предприятието по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой нафизическо лице в страната и чужбина ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения и във връзка с дейността на предприятието.
От представената в запитването фактическа обстановка не може да се направи извод относно това дали съдружника има някакви правоотношения с дружеството, на което е един от собствениците. Предвид на това, ако между дружеството и съдружника липсват правоотношения няма да е изпълнено едно от условията посочени в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО. При неизпълнение на едно от посочените изисквания е в сила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО съгласно, която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
По втори въпрос:
За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията /гориво, смазочни материали/ и движението на превозното средство, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на посочените в запитването разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството /ЗСч/ и приложимия Счетоводен стандарт /СС/ 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”.
Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции /чл. 4, ал. 3 от ЗСч/, който се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на разходите във връзка с извършваните международни превози. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 7 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първични документи, доказващи зареждането на горива или на ползването на съответната услуга /винетка, магистрална такса, и др./, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. Действащата към момента нормативна уредба на чл. 7 от ЗСч не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. Същото е и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. По силата на посочената правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид гореизложеното считаме, че разходите, заплатени от Вас в чужбина за горива, смазочни материали, магистрални такси, винетки и други придружаващи пътуването, могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по ЗСч, както в случая посочвате, че е записан само регистрационен номер на автомобила. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени заповеди за командировки, пътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция, товарителници, митнически декларации и др.документи, които да удостоверяват участието на превозното средство при извършването на дейността по занятие на дружеството и целта, за която е използвано. В противен случай разходите няма да бъдат документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели.
В запитването сте посочили, че във връзка с извършваните международни превози е изплатена сума за данък, но не сте конкретизирали вида на платения данък, поради което не можем да вземем отношение по данъчното третиране на този разход.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
По трети въпрос:
Във връзка с фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС в други държави, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона /изменения в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г./.
Предвид текста на чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон /приложим на територията на страната/. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получателне възниква задължение да се посочат получените документи /фактурите/, издаден от доставчици от други държави, за горепосочените доставки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Въпреки, че не е налице задължение за посочване на тези документи, в случай, че желаете, получените фактури може да се отразят в дневника за покупки в колона 9 – „ДО и данък на получени доставкибез право на данъчен кредит”.